Определение № 1168 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1974/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Велико К., действащ като ЕТ „Ж.- Велико К.“, [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 78 от 28.09.2023 г. по в. т. д. № 171/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260033 от 27.04.2023 г. по т. д. № 607/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което ЕТ „Ж. – Велико К.“ е осъден да заплати на кооперация „ПК ФАР“ /н./, [населено място] сумата от 66 797, 91 лв., платена на 26.10.2017 г. в изпълнение на парично задължение, което е признато за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 15.11.2019 г. до окончателното изплащане. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 10166 от 9.11.2023 г. от Велико К., действащ като ЕТ „Ж.- Велико К.“. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с нея са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и документ за внесена такса. Приложено е потвърждение за плащане на „Прокредит банк България“ ЕАД, от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 66 797, 91 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 29.11.2023 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение