Определение № 9359 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Л. Х., чрез адв. Арамова като процесуален представител, срещу определение № 25046 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 7094/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Столична община, район "Овча купел", чрез пълномощника си гл. юрк. Петков, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Л. Х. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична общана, район "Овча купел" да издаде заповед по чл. 225, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за премахване на незаконен строеж, изграден в съсобствен имот. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Обосновава извод, че при упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ кметът на общината не е обвързан от подадения от жалбоподателя сигнал. Излага съображения, че непроизнасянето на административния орган не може да формира мълчалив отказ, тъй като той не дължи произнасяне по искане за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ. Определението е правилно. Законосъобразен е направеният извод, че подаденото от жалбоподателя оспорване е процесуално недопустимо поради липсата на формиран мълчалив отказ на кмета на Столична община, район "Овча купел" по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на обжалване по съдебен ред. В случая до административния орган е подаден сигнал за извършено незаконно строителство, изпълнено в съсобствен имот при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. По депозираното искане за премахването му компетентният орган следва да извърши проверка, но не е длъжен да издава заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, защото производството започва по негова инициатива при наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а не по сигнал на трети лица. При издаване на такива заповеди кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица действат служебно, като тяхна е преценката да издадат или не акт за премахване на незаконен строеж, който според чл. 214, т. 3 ЗУТ представлява индивидуален административен акт. Цитираната разпоредба не определя като такива актове отказите (мълчалив или изричен) за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. В тази връзка административният съд правилно приема, че непроизнасянето на сезирания орган по искането на частния жалбоподател не съставлява мълчалив отказ, респ. не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Изводът следва и от характера на производството по чл. 225а ЗУТ, в което страни са само органът и лицето - извършител или собственик на строежа, чиято законност се преценява. Неоснователно е и възражението, че съдът не се произнася по оспорването срещу бездействието на кмета на район "Овча купел" във връзка с подадения сигнал за незаконно строителство. Така предявено то е с правно основание по чл. 256 АПК, с оглед на което за възникване на правото на оспорване е необходимо да е налице задължение за извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. Предметът на защита по посочения ред е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право не се включват нормативно предвидените правни действия. В случая процесното искане не сочи на дължими от кмета на района фактически действия, а на предприемане на правни такива с издаване на индивидуален административен акт. Както беше посочено, органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство, поради което не са налице конкретни действия, произтичащи пряко от нормативен акт, които същият не е извършил. В този смисъл редът за защита по чл. 256 АПК е неприложим. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,