Определение № 88 от 14.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 4256 от 29.10.2024г., постановено по НАХД № 14472/2024г. по описа на Софийски районен съд, производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Елин Пелин. С протоколно определение от 29.01.2025г. съдията-докладчик по НАХД № 395/2024г. при Районен съд – Елин Пелин приема, че делото не му е подсъдно като намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд и повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В Софийски районен съд е образувано НАХД № 14472/2024г., което е прекратено, т. к. съдията-докладчик счита, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Елин Пелин, защото се твърди, че нарушението, описано в атакуваното от ,,ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД наказателно постановление № 782189-F770454/02.08.2024г. на началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/, е довършено в село Равно поле и мястото попада в района на действие на Районен съд – Елин Пелин. Според съдията-докладчик от Районен съд – Елин Пелин описаното в наказателното постановление място на извършване на нарушението е гр. София, с оглед на това, че декларирането на превоза се извършва чрез подаване по електронен път на данни пред НАП, която е със седалище именно в гр. София, в района на действие на Софийски районен съд, поради което повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Съобразно чл. 59, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, компетентен да разгледа жалбата срещу актовете по чл. 58д, т. 1 от същия закон, е съдът, в чийто район е извършено или довършено нарушението. Настоящият съд се съгласява със съдията-докладчик от Районен съд – Елин Пелин с това, че съгласно нормата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към чл. 42, ал. 1 от НПК, при решаване на въпросите за подсъдността се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В случая следва да се съобрази посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението. В приложеното по делото наказателно постановление се извлича, че мястото на извършване на нарушението е гр. София. От фактологията, обективирана в наказателното постановление, се установява, че на 06.05.2024г. при извършена проверка на ГКПП – Видин – Дунав мост 2, водачът на МПС марка DAF и регистрационен № ***. не е представил уникален номер за превоз за превозваната стока, включена в списъка на СВФР - № 0808 10 80 ,,Ябълки, круши и дюли, пресни: Ябълки“. Посочва се, че органите по приходите са извършили проверка на 08.05.2024г. в ИСФК - ,,ВОП и проверки в страната с УНП“, при която било установено, че липсват предварително декларирани данни за превоза. С оглед спецификата на нарушението по чл. 127и от Данъчно-процесуалния кодекс на Република България, предварителното деклариране на данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на Република България е задължение, което следва да се изпълни пред НАП. Наложената имуществена санкция на дружеството е за бездействие – недеклариране на данни за превоз. Бездействието е реализирано там, където е било дължимо действието. Съгласно чл. 48 от Наредба № 5 от 29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, вр. с чл. 8, ал. 1 от същата, предварителното деклариране се извършва чрез подаване по електронен път на данни чрез електронна услуга с КЕП, предоставен от НАП. Подаване на данните би следвало да се осъществи по седалището на НАП, а то е в гр. София /на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП/. Това определя и като местно компетентен да разгледа административно - наказателното производство - Софийски районен съд. Поради това, делото следва да се изпрати на този съд за разглеждане и решаване. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът