Определение № 423 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 227/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Ком.Комерс“ ООД, [населено място] срещу постановеното в открито съдебно заседание на 06.12.2024г. по в.т.д.№ 710/2024г. на Софийски апелативен съд определение за отказ за спиране на основание чл.309 ГПК във вр. с чл.240 ГПК на изпълнението по изпълнително дело № 442/2024г. по описа на ЧСИ Г. Д. във връзка с подадената от дружеството пред САС молба за отмяна на неприсъствено решение № 78/15.10.2024г., постановено по т.д.№ 697/2023г. на СГС. Настоящият състав счита подадената частна жалба за недопустима по следните съображения: Трайна е практиката на ВКС, че в производството по чл.240 ГПК разпоредбата на чл.396 ГПК не намира приложение - не се касае за висящо исково производство и апелативният съд не действа като въззивна инстанция, разглеждаща искане за обезпечение по чл.389 ГПК, т.е. подалата искане по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение страна, срещу която е постановено решението, не може да иска спиране на изпълнението му по реда на обезпечителното производство по чл. 389 и сл. ГПК. Последователна е и практиката на касационната инстанция (определенията по ч. гр. д. № 824/2014г., ІV г.о. по ч.т.д № 2068/2021г. на 1 т.о., по ч.т.д.№ 2271/2021г. на 2 т.о.), че в производството по отмяна на неприсъствено осъдително съдебно решение следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 309 ГПК с оглед наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА - празнота в чл. 240 ГПК, подобност на случая на чл. 240 ГПК и правния режим на глава ХХІV ГПК и съответствие на попълването на празнотата в чл. 240, ал. 1 ГПК на целта на чл. 309 ГПК. Същевременно правото на молителя в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК да иска спиране на изпълнението на неприсъственото решение на основание приложимите по аналогия норми на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК е обусловено от представяне на надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за парични вземания се определя от присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/. Съгласно задължителните указания на ТР № 2/2012 г. от 24.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС, определенията по чл.282 ГПК не подлежат на обжалване, тъй като спрямо тях не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 ГПК. Не подлежи на обжалване и определението по чл.309 ГПК. Самостоятелно основание за недопустимост на предприетото обжалване е обстоятелството, че съставът на САС междувременно (след подаване на настоящата частна жалба) се е произнесъл с неподлежащ на обжалване акт, с който молбата за отмяна по чл. 240 ГПК на постановеното неприсъствено решение е оставена без уважение. С това произнасяне за страната е отпаднал и правният интерес от спиране на изпълнението на това решение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение