Определение № 182 от 25.04.2019 г. на ВКС по д. № 4315/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 са постъпили молби от Камарата на частните съдебни изпълнители и от адв. М., лично и като пълномощник на ЧСИ И. Ц. за допълване на постановеното по делото решение от 18.03.19 г. с присъждане на разноски за: юрисконсултско възнаграждение, пътни разноски в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/04 г. на ВАдв.С. Ответникът по молбите Министерство на правосъдието ги оспорва като неоснователни. С решение на ВКС по делото/ образувано по жалба на министъра на правосъдието/ от 18.03.19 г., е оставено в сила постановеното от ДК на КЧСИ решение по дисц.д. №10/18 г. Молителите са ответници в производството и имат право на сторените разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, съобр. чл.78 ГПК. На адв. М. следва да се присъдят 300 лв. адв. възнаграждение, съобр. чл.7, ал.1,т.4 от Наредба №1/2004 г., а на КЧСИ – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Пътни разноски не следва да се присъждат – съобр. практиката на ВКС – р. по т.д. №2367/15 г. на първо т.о., р. погр.д. №5663/13 г. и по гр.д. №5193/13 г. на четвърто г.о., кръгът на дължимите съдебни разноски е очертан изчерпателно/ ограничено/ в чл.78, ал.1 ГПК. Пътните разходи не са съдебноделоводни разноски по см. на тази разпоредба, нито адв. хонорар и не могат да се претендират на осн. чл.78 ГПК. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда - за разлика от уредбата в ЗГС ) и е обективна. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.