Определение № 85 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 23/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Столична община срещу определение № 3614 / 06.11.2017г. по ч.гр.д. № 4276 / 2017г. на Апелативен съд - София, с което се допълва постановеното по делото определение в частта за разноските, като Столична община е осъдена по реда на чл.248, ал.1 ГПК да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева -разноски за въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като до произнасяне на апелативния съд по частната жалба, по която е образувано въззивното производство, не е направено искане от [фирма] за присъждане на съдебни разноски за това производство. Сочи се, че присъдените по реда на чл.248, ал.1 ГПК разноски са прекомерни, не са доказани по размер и не са реално направени. Ответникът по частната жалба, [фирма], моли да се потвърди като правилно обжалваното определение. Твърди, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено още с отговора на частната въззивната жалба с представянето на надлежно писмено доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че до произнасянето на въззивната инстанция по частната жалба, по която е образувано производството пред нея. липсва искане от страна на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството. Невярно е твърдението на [фирма], че такова искане се съдържа в депозирания от него отговор на частната жалба. Представянето към отговора на частната жалба на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение не представлява сезиране на съда с искане за присъждане на разноски по делото, което искане следва да бъде изрично. Недопустимо е за първи път такова искане да се прави в производството по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като предназначението на това производство е да бъдат поправени допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските, но не и да бъдат санирани процесуални пропуски на страните. С оглед изложеното, определението по чл.248, ал.1 ГПК трябва да бъде отменено като неправилно, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК на [фирма] следва се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд