Определение № 3750 от 20.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2024 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 от ГПК. Постъпило е искане от касатора Р. Б. Н., сумата от 4 093.2лв., внесена от нея по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд, да бъде освободена. В срок е постъпил отговор от ответника по касация В. Я., в който се възразява срещу направеното искане, тъй като в двуседмичен срок, след като касационната жалба е била оставена без уважение, е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното: С определение №4004/12.09.2024г., ВКС е спрял изпълнението на въззивно решение №1306/27.10.2023г. по гр.д.№1178/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, тъй като касаторката е внесла парична гаранция от 4 093.2лв. С решение №342/19.06.2025г., ВКС е приел, че подадената от Р. Начева касационна жалба е частично неоснователна – искът по чл.108 от ЗС на насрещната страна е бил уважен до размер на 1/4ид.ч. от имота. С отговора на искането за освобождаване на паричната гаранция ищецът В. Я. е представил доказателства, че на 02.07.2025г./в рамките на две седмици от постановяване на решението по чл.290 от ГПК/ е предявил иск срещу Р. Н. за заплащане на обезщетение за вредите, които са му причинени от забавяне на изпълнението на невлязлото в законна сила осъдително решение. Разпоредбата на чл.282, ал.4 от ГПК предвижда, че когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.В случая се установява, че жалбата на касаторката е била уважена частично, а ищецът е предявил в двуседмичния срок претенция за вреди, които са претърпени от спряното изпълнение. Съобразно частичната основателност на касационната жалба за разликата над 1/4 ид.ч. до 3/4 ид.ч. от предмета на иска, респективно за 2/3 от предмета й, следва да се върне част от внесеното обезпечение, пропорционално на частта, за която касационната жалба е била основателна, т.е. сумата 2728,80 лв. Останалата част, за която касационната жалба не е уважена следва да се задържи предвид предявеният от другата страна иск за вреди от забавеното изпълнение. При горните обстоятелства са налице предпоставки за частично уважаване на направеното искане. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на І г.о.