Определение № 53 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. В. от[населено място], конституирана по реда на чл. 120 ГПК(отм.) като наследник по закон на Р. П. Ц. срещу разпореждане от 23.04.2010 г. по ч.гр.д. 3251/2007 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба от 24.03.2010 г. поради не отстраняване на допуснати нередовности в нея. В частната си жалба жалбоподателката твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че Софийски градски съд правилно и законосъобразно е върнал частната жалба на А. И. В.. На 22.02.2010 г. А. И. В. е подала жалба „относно определение от 22.01.2010 г. на СГС по ч.гр.д. 3251/07г.”, с който съдебен акт Софийски градски съд й е отказал предоставянето на правна помощ. Съобщението за изготвения съдебен акт е получено от 16.02.2010 г. Съдът с разпореждане от 24.02.2010 г. е оставил жалбата без движение с указания да бъде представен документ за платена държавна такса. Съобщението с указанията е получено от жалбоподателката на 17.03.2010 г. В него изрично е посочена и последицата от неизпълнение на дадените от съда указания, а именно връщане на частната жалба. На 24.03.2010 г. А. И. В. подава „жалба-пета”, като с нея не е изпълнено указанието на съда за внасяне на държавна такса по жалбата от 22.02.2010 г. Въззивният съд е изпълнил задължението си (чл. 285 и чл. 286 ГПК) да следи редовността на частната касационна жалба и да я администрира и правилно я е върнал с атакуваното в настоящото производство разпореждане. Ето защо следва да се приеме, че атакуваното разпореждане на Софийски градски съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение