Определение № 7321 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Хасково против определение № 4010 от 03.04.2024 г. по административно дело № 11549/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав от второ отделение на ВАС, с което е отхвърлено искането му по чл. 248 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) за изменение на определение № 12867 от 20.12.2023 г. на Върховния административен съд по същото дело, изразяващо се в отмяна на присъдените в полза на С. С. С. разноски в размер на 1500 лв. Наведени са доводи, че определението е немотивирано, тъй като е посочено само, че е заплатено адвокатско възнаграждение, както и, че делото не е с правна сложност, защото се е развило само в закрито заседание. Частният жалбоподател се позовава на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С-438/22 и на определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм. дело № 3173/2024 г. на ВАС. Моли оспореното определение на тричленния състав на ВАС да бъде отменено, като същевременно иска то да бъде изменено в частта за разноските, които да бъдат намалени. Ответникът С. С. С., уведомен за депозираната частна жалба чрез пълномощника адв. М. Христозов, в срока по чл. 232 от АПК не е депозирал възражение по същата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по частна жалба на кмета на община Хасково против определение № 995 от 01.11.2023 г. по адм. дело № 906/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което в проведеното производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК е отменен по жалба на С. С. С. отказ на кмета на Община Хасково за провеждане на процедура по одобряване на ПУП по заявление № 94-С-7563-2/25.05.2023 г., за издаване на заповед за одобряване на задание по чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ и разрешение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на „Еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ 77195.704.369, ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, обективиран в писмо № 94-С7563-2#3/07.08.2023 г., и административната преписка е изпратена на административния орган за произнасяне по същество по искането, съдържащо се в заявлението на физическото лице. С определение № 12867 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 11549/2023 г. тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане сезиралата го частна жалба, прекратил е производството по делото и е осъдил община Хасково да заплати на С. С. С. направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Определението е оставено в сила с определение № 3278 от 19.03.2024 г. по адм. дело № 1768/2024 г. от петчленен състав от втора колегия на ВАС. С молба вх. № 105/03.01.2024 г. община Хасково е поискала от тричленния съдебен състав изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение № 4010 от 03.04.2024 г. по същото дело тричленният състав на ВАС на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е отхвърлил искането за изменение в частта за разноските, поради това, че С. С. С. е бил страна в касационното производство, и чрез неговия пълномощник е представил писмен отговор на частната жалба на кмета на община Хасково, като съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие е заплатил на упълномощения да го представлява адвокат възнаграждение в размер на 1500 лв. съобразно договореното между тях. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Противно на твърдяното от жалбоподателя, определението е мотивирано в достатъчна степен, като се вземе предвид и фактът, че жалбоподателят не е направил своевременно възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. От друга страна, преценката относно фактическата и правна сложност на спора се извършва по обективни нормативно уредени критерии от съдебния състав, а не по субективното виждане на страните. Не води до извод за неправилност на съдебния акт и това, че делото пред тричленния състав не се е развило в открито заседание. Непровеждането на открито съдебно заседание е в унисон с волята на законодателя за дължимата процедура по чл. 248 от ГПК, а сумата, която съдът е определил за репариране в полза на С. С. С. за понесените от него разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат, освен че съвпада с размера на договорената между страната и повереника й, е определена по критериите, съдържащи се в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата. Позоваването от жалбоподателя на цитираното от него решение на СЕС в случая е неуместно, защото то касае проблематика, различна от процесната, доколкото визира несъзвучието с правото на Европейския съюз на обвързващата сила на ограниченията, визирани в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която обаче тричленният състав не е базирал своите изводи при определяне на дължимата сума за деловодни разноски. Съдебната практика, на която също се е позовал жалбоподателят, е относима към казус, различен от настоящия, и поради това е ирелевантна за изхода му. Предвид изложеното настоящият петчленен състав споделя решаващия извод в проверяваното определение, че не се налице предпоставките за изменение на постановения от тричленния състав на ВАС прекратителен съдебен акт в частта му за разноските, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,