Определение № 4859 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. Х., пълномощник на ищеца Ю. К., срещу Определение № 747/10.03.2026 г. по в. гр. д. № 3302/2024 г. по описа на САС, с което е отхвърлена молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по въззивното дело решение в частта за разноските, присъдени в негова полза на основание чл. 38 ЗА. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК, като се измени въззивното решение в частта за разноските и на адвокат Г. Х. се присъди допълнително, наред с присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 7 524,71 евро (с ДДС) за производството пред Софийски апелативен съд. Сочи се, че въззивният съд неправилно приел, че на основание чл. 38 ЗА на представлявалия ищеца във въззивното производство адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред апелативния съд в размер на едва 400 лв., като отчел само частичния успех по въззивната му жалба относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдените главници. Според адвокат Х. с оглед обжалваемия интерес във въззивното производство се дължало адвокатско възнаграждение в размер на 15 117, 06 лева (7 524,71 евро). Ответникът по частната жалба УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД я оспорва. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по в. гр. д. № 3302/2024 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на всяка от главните страни в процеса. Ответникът УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е обжалвал онази част от Решение № 4866/15.08.2024 г. по гр. д. № 8934/2021 г., на СГС, ГО, I - 25 състав, в която е осъден да заплати на Ю. Г. К. на основание чл. 49 ЗЗД: 140 292 лв. - обезщетение за имуществени вреди за периода 13.07.2018 г. – 12.07.2021 г., представляващи разходи за грижи, рехабилитация и психотерапия, необходими на Ю. К. във връзка с увреждане на здравето му в резултат от лечението, проведено от медицински специалисти при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в периода 13.10.2010 г. – 06.06.2011 г., заедно със законната лихва върху посочената сума от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 112 848 лв. - обезщетение за посочените имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. – 04.05.2023 г., заедно със законната лихва върху посочената сума от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане; и сумата от по 7 448,96 лв., дължима за всеки месец, която сума се дължи на първо число за съответния месец – обезщетение за посочените имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение, заедно със законната лихва върху посочената месечна сума от второ число на съответния месец, за който е дължима, до окончателното изплащане. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която исковете за обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени за разликата над присъдените 140 292 лв. до пълния предявен размер от 152 100 лв., над присъдените 112 848 лв. до претендираните 200 433,20 лв., и за разликата над 7 448,96 лв. месечно до претендираните 9 248,96 лв. на месец, считано от първо число за съответния месец – обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение. Ищецът е обжалвал решението и в частта относно определяне на началния момент на законната лихва върху главниците, поддържайки, че тя е платима, считано от 13 число на всеки месец, за който се дължи главното вземане, до окончателното погасяване на дълга. С въззивното решение, постановено с участието на ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице - помагач на страната на ответника по исковете, след частично потвърждаване, респ. отмяна, на Решение № 4866/15.08.2024 г. по гр. д. № 8934/2021 г., на СГС, ГО, I - 25 състав, като краен резултат УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е осъдено да заплати на Ю. Г. К. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 140 292 лв. - сбор от 36 месечни вноски, всяка от 3 897 лв., представляваща имуществени вреди за периода 13.07.2018 г. - 12.07.2021 г., изразяващи се в разходи за грижи, рехабилитация и психотерапия, необходими на ищеца Ю. К. във връзка с увреждане на здравето му в резултат от лечението, проведено от медицински специалисти при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в периода 13.10.2010 г. – 06.06.2011 г., заедно със законната лихва върху всяка месечна вноска от 3 897 лева, считано от 13 число на всеки месец, с начало от 13.07.2018 г. насетне, до окончателното изплащане на дълга; сумата 112 848 лв. - сбор от 22 месечни вноски по 5 130 лв. всяка - обезщетение за посочените имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. - 04.05.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка месечна вноска от 5 130 лева, считано от 13 число на всеки месец, с начало от 13.07.2021 г. насетне, до окончателното изплащане на дълга; както и сумата от по 7 448, 96 лв. на месец, която сума се дължи на първо число за съответния месец като обезщетение за посочените имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение, заедно със законната лихва върху посочената месечна сума, считано от 13 число на съответния месец, за първата вноска – от 13.05.2023 г., до окончателното погасяване на дълга. С въззивното решение като краен резултат исковете за обезщетение за имуществени вреди за периода 13.07.2018 г. – 12.07.2021 г. до пълния предявен размер от 152 100 лв. (за 36 месеца по 4 225 лв. на месец), искът за обезщетение за имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. – 04.05.2023 г. до пълния предявен размер от 200 433,20 лв. (за 6 месеца през 2021 г. по 8 741,64 лв. на месец и за 16 месеца през 2022 г. и 2023 г. по 9 248,96 лв. на месец), както и искът за обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение, до пълния предявен размер от по 9 248,96 лв. на месец, са отхвърлени. С решението УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Г. Х., процесуален пълномощник на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, адвокат Г. Х. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като му се присъдят още 14 717, 06 лева. За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, Софийски апелативен съд е посочил, че макар делото да се отличава с висока фактическа и правна сложност, успешна защита адв. Х. е провел единствено по отношение на началния момент на присъждане на законната лихва върху главните вземания. Определението е неправилно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. При наличието на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, на адв. Х. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство с оглед защитата по въззивната жалба на насрещната страна, която апелативният съд е счел за неоснователна. Ето защо на адвокат Х. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение допълнително (извън присъдените от апелативния съд 400 лева) в размер на 6 135, 51 евро (с ДДС) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. След постановяването на задължителното за съдилищата в Република България на основание чл. 633 ГПК решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 в практиката на ВКС неотменно се поддържа несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. При преценката на стойността на предоставените услуги от адвоката съдът отчете не само вида на спора и материалния интерес по делото, но и вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав счита, че размер на възнаграждението от 6 135, 51 евро (с ДДС) съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спорните въпроси по предявените осъдителни искове, вземанията по които имат общи правопораждащи факти, за установяване на които адвокат Х. е положил еднакви усилия за защита, депозирайки мотивиран отговор на въззивната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение, и е взел участие в откритото съдебно заседание пред Софийски апелативен съд. От тази сума на адв. Х. следва да бъдат присъдени 4 665, 90 евро (с ДДС) съобразно уважената част от исковете. По същите съображения, допълнени с мотива, че претенцията за законна лихва не представлява самостоятелен иск и спорът между страните е бил сведен само относно началния момент на начисляването й (затова адвокатското възнаграждение следва да се определи като при претенция без определен материален интерес), липсват основания за присъждане на възнаграждение в полза на адв. Х. за защитата по въззивната жалба на ищеца за разликата над определените от въззивния съд 400 лева. При тези мотиви обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД бъде осъдено да заплати с оглед изхода на спора на адвокат Г. Х. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата допълнително, наред с присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение, 4 665, 90 евро (с ДДС) адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,