Решение № 44 от 16.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2008 г.

Решение № 44 от 16.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С. Н. С., действуваща чрез процесуалния си представител К. В. И. е подала касационна жалба срещу решение № 743 от 1.07.2008 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение от 29.07.2005 г. на Варненския районен съд. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т. е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 138 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 4* от 2008 г. e допусната касационна проверка на решение № 743 от 1.07.2008 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на С. Н. С. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществени материално правни въпроси, материалния обхват на силата на пресъдено нещо на спогодбата по делбата както и на обема на правото на собственост, възникнало по пътя на делбата, което е различно от това, което са притежавали съсобствениците и процесуално правни въпроси касаещи обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения. Ответницата Д. Л. К. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С подържа своето становище и прави искане за присъждане на разноски. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едномесечния законен срок и срещу решение, което е неблагоприятно за нея. Разгледано по същество решението е недопустимо. Варненския окръжен съд е уважил предявеният от Д. Л. К. против С. Н. С. ревандикационен иск за собственост на реална част от имот, която е с площ от 181 кв. м. само в установителната част и е обезсилил решението на първата инстанция за ревандикация, защото във въззивната инстанция е допуснато изменение на иска като същия се подържа само на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. Касационната жалба касае само решението в неговата установителна част. Д. Л. К. е предявила против С. Н. С. ревандикационен иск за собственост на реална част от имот, която е с площ от 181 кв. м. и е заснета кадастрално като част от поземлен имот № 1* по кадастралния план на местността "С"/"Долна Т."/, гр. В., който е собственост на С. Н. С. В съдебно заседание от 19.03.2007 г. иска е изменен и се подържа на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Д. Л. К. е придобила поземлен имот № 1515а, съседен на имота на касаторката по пътя на замяна за което е представен н. а. № 1* т. 31, н. д. № 8* от 1996 г. Нейната праводателка Д. К. С. от своя страна го е получила по наследство и делба, видно от приложен н. а. № 8* т. 08., рег. № 4*, н. д. № 1* от 1938 г. и протокол от 7.06.1996 г. по гр. д. № 2* от 1991 г. на Варненския РС. Ответницата е частен правоприемник на Л. М. А., която също е съделител по делбата, оформена с протокол от 7.06.1996 г. по гр. д. № 2* от 1991 г. на Варненския РС. В исковата молба е посочено, че спора е възникнал след одобряването на кадастралната основа със заповед № Р* от 5.06.2002 г. на Зам. Кмета на община В., когато двата имота са били заснети като им. пл. № 1* собственост на С. С. и № 1515а, собственост на Д. К. По този кадастрален план спорният терен е бил заснет като част от имота на касаторката и това е породило спора за материално право. Атакуваното решение е недопустимо, тъй като е произнесено по недопустим иск. По делото е установено, че С. С. владее спорните 181 кв. м. и следователно ищцата може да защити правото си на собственост с предявяването на осъдителен, а не установителен иск. Предявеният иск е при липса на съществена процесуална предпоставка - наличие на правен интерес. На второ място решението е постановено при нередовна искова молба защото е налице противоречие между обстоятелствената част на иска и петутима на същата, макар и коригиран във въззивната инстанция като установителен иск. Касае се за спор за материално право, които е възникнал поради кадастралното заснемане на двата имота през 2002 г. По тези съображения решението в обжалваната част следва да се обезсили и делото да се върне на въззивната инстанция за отстраняване нередовността на исковата молба и след това за преценка на допустимостта на предявеният иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,