Определение № 3716 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. К. от [населено място] срещу разпореждане от 23.07.2025 г. по в. гр. д. № 11926/2023 г. на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 3270 от 28.05.2025 г., постановено по същото дело, за присъдената сума за уравнение на дяловете при делбата в размер на 80 847 лв., както и за сумата от 979,55 лв., представляваща половината от направените от Б. Д. Ф. - П. през 2021 г. необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 1А, вх. А, ет. 2. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в определения от съда срок, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт на въззивния съд, а разгледана по същество е частично основателна. Софийският градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, е издал по направено от Б. Д. Ф. - П. искане изпълнителен лист въз основа на постановеното от него въззивно решение № 3270 от 28.05.2025 г., за сумата от 80 847 лв., която Е. Д. К. е осъдена да заплати на молителката за уравнение на дяловете, както и за сумата от 979,55 лв. – обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 1/2 част от заплатените от Б. Д. Ф. - П. през 2021 г. необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 1А, вх. „А“, ет. 2. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното разпореждане за неправилно в частта, с която е издаден изпълнителен лист за сумата 80 847 лв. В останалата част същото е правилно. Предмет на въззивното решение е било решение № 20087409 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 25419/2018 г. на Софийския районен съд, с което е извършена съдебна делба чрез разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти. На Е. Д. К. е предоставен в дял апартамент № 24, с идентификатор ***** по КККР, находящ се в [населено място], бул. „К. А. Д. - К.“ № 62, [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 8, таван № 18, и 1,973% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, като тя е осъдена да заплати на съделителката Б. Д. Ф. - П. сумата от 80 847 лв. за уравнение на дяловете. Разгледана е и е уважена и претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС, като Е. Д. К. е осъдена да заплати на Б. Д. Ф. - П. сумата от 979,55 лв. След постановяване на въззивното решение е поискано от Б. Д. Ф. - П. издаване на изпълнителен лист за присъдените й суми, което е уважено от въззивната инстанция. Междувременно от Б. Д. Ф. - П. е постъпила касационна жалба против въззивното решение, вкл. за стойността на дяловете и за паричното уравнение. Така постановеното въззивно решение в частта, с която е извършена делбата по чл. 353 ГПК, не е влязло в сила. В тази част то е постановено по конститутивен иск за делба и е конститутивно. Нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК определя като изпълнително основание само невлезлите в сила въззивни осъдителни решения. Следователно невлязлото в сила решение на въззивната инстанция, с което са присъдени суми за уравнение на дяловете на съделителите при извършване на делбата, не съставлява изпълнително основание. За него въззивният съд не може да издаде изпълнителен лист преди да е влязло в сила. Разпореждането за издаване на такъв е неправилно и следва да се отмени, като искането се остави без уважение в тази част. Като последица от това следва да се обезсили издаденият изпълнителен лист в тази част. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 30, ал. 3 ЗС, е постановено по уважен осъдителен иск, като съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК в тази му част същото е годно изпълнително основание и въз основа на него следва да бъде издаден изпълнителен лист. По изложените съображения, Върховният касационен съд, II г. о.,