Решение № 5400 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2010 г.

Решение № 5400 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Боряна Георгиева Спасова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Валентин Захаринов, срещу решение № 1829 от 8.06.2010 г. по адм. дело № 6290 от 2009 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 10-и състав, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 100900073 от 29.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1057 от 3.08.2009 на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отменят РА и потвърждаващото го решение, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С процесния РА на Боряна Георгиева Спасова са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. - главница в размер на 5094,60 лв. и лихви в размер на 2210,79 лв., и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. - главница в размер на 6395,20 лв. и лихви в размер на 1922,98 лв., като ревизията е констатирала наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. За да отхвърли жалбата на Боряна Спасова, съдът е приел, че основният въпрос, по който спорят страните, е относно произхода на внесените от съпруга на ревизираното лице суми, внесени съответно на 5.01.2005 г. - 35 000 лв., и на 11.05.2005 г. - 2000 лв., в "Косара" ООД и ЕТ "Кирил Спасов". Безспорно установено е, че през периода на ревизията Кирил Димитров Спасов внася и тегли парични средства във и от касите на "Косара" ООД и ЕТ "Кирил Спасов". Това се доказва и от записванията в представените първични и вторични счетоводни регистри и документи - хронологични регистри на сметка 493 "Разчети със собствениците" в кореспонденция със счетоводни сметки 501 "Каса" и 503 "Разплащателна сметка", като в случая спорът е относно произхода на средствата в посочения размер - дали същите представляват средства, които са част от имуществото на Кирил Спасов в качеството му на ЕТ и които той притежава именно в това си качество, или пък представляват средства, които са негови лични, придобити по време на брака, и като такива, представляващи СИО. В тази връзка съдът е констатирал, че и ревизираното лице оспорва включването в паричния поток на разходи за направени вноски в стопанска дейност от съпруга й с твърдението, че същите са негови лични парични средства, непредставляващи СИО, и поради това същите не би следвало да се квалифицират като доходи на жалбоподателката. От приложената по делото декларация, представена и в хода на извършената ревизия на Кирил Д. Спасов, съдът е установил, че в началото на процесния период същият е разполагал с налични парични средства като влог на свое име в размер на 187 000 лева. Тези парични средства според констатациите, съдържащи се в ревизионен акт № 100800365 от 17.11.2008 г. (влязъл в сила), са с недоказан произход, същите не са данъчно обложени и през периода, обхващащ и част от настоящата ревизия, част от тях са внесени от Кирил Д. Спасов за финансиране на стопанската дейност на "Косара" ООД и ЕТ "Кирил Спасов". Произходът на тези парични средства е неустановен, което е установено от влезлия в сила ревизионен акт по отношение на посоченото лице, предвид което съдът е приел, че представените в производството пред АССГ данъчни декларации на посоченото лице са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани. Прието е, че по делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод за произхода на паричните средства в размер на 187 000 лв., още по-малко пък доказателства, въз основа на които да се приеме, че същите са последица от дейността на Кирил Спасов като ЕТ и/или са придобити от упражняваната от него търговска дейност в "Косара" ООД. Решаващият съд е приел, че в случая не може да бъде приложено ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 2 от 2001 г. на ОСГК, а процесните средства, които са внесени в търговското дружество и в едноличния търговец, са средства, които са придобити по време на брака и с оглед разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от двамата съпрузи чрез съвместен принос по време на брака, са СИО, независимо от това на чие име са придобити. Наред с това ССЕ също не е установила в паричния поток на жалбоподателката да са включени суми от търговската дейност на нейния съпруг. Съдът е приел, че жалбоподателката не е представила доказателства във връзка с произхода на паричните й средства, които са приети от ревизиращите органи като укрити доходи от нейна страна. Не са представени доказателства, че същата е притежавала паричните средства по притежаваните от нея валутни влогове, банкови сейфове и продажба на движими и недвижими вещи към 1.01.2005 г. - в началото на ревизирания период. Констатирано е от представените доказателства, че вещите са продадени, влоговете са изтеглени доста време преди 1.01.2005 г. и не са представени каквито и да било доказателства, от които да е видно къде са съхранявани изтеглените суми до началото на процесния период - 1.01.2005 г. Изложени са само твърдения за наличие на източници на парични постъпления, което според съда не е достатъчно обстоятелство за доказването наличието на спестени пари. Действително, съгласно заключението на ССЕ за 2005 г. е налице превишение на приходите над разходите на жалбоподателката. Вещото лице обаче е разглеждало превишението на приходите над разходите само в годишен аспект и поради това в тази връзка неговите констатации не са кредитирани от съда. В тази връзка е посочено, че съпоставката между извършените разходи от лицето и получените от него парични средства следва да се извърши към датата на извършване на съответните разходи, тъй като именно към датата на извършване на разхода следва да се прецени дали лицето е имало достатъчно парични средства да го извърши. Ако лицето е получило парични средства след датата на извършване на разхода, но в рамките на ревизирания период, то тези суми следва да се имат предвид за покриване на последващи разходи през същата година, тъй като не са били получени към датата на текущия разход и не е възможно същите да са послужили за покриването му. Потоците според вещото лице са аритметично верни, с изключение на крайните сборове, но тази разлика между експертизата и констатациите в ревизионния акт се дължи на различния начин на изчисляване на крайното салдо. Вещото лице изчислява крайното салдо чрез съпоставка между приходи и разходи в годишен аспект, докато ревизиращите органи го изчисляват чрез съпоставка на приходите и разходите към датата на извършване на всеки разходи, което е и правилният подход. Съобразно направения по-горе анализ на доказателствата правилно според съда ревизиращите органи са приели, че за 2005 г. разходите на семейството на Боряна Спасова надвишават получените доходи със сумата 44 664,08 лв., налице са данни за укрити, недекларирани доходи в размер на 22 332,04 лв. (44 664,08:2), чийто източник не е установен и които подлежат на облагане с данък върху дохода по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За 2006 г. също правилно е установено, че разходите на семейството на жалбоподателката надвишават получените доходи със сумата 53 630,10 лв., налице са данни за укрити, недекларирани доходи в размер на 26 815,05 лв. (53 360,10:2), чийто източник не е установен и които подлежат на облагане с данък върху дохода по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за основателна касационната жалба на Боряна Спасова, а решението на Административния съд - София-град, за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК административният съд не е изяснил изцяло делото от фактическа страна, не е обсъдил всички доводи на страните, не е дал ясен и категоричен отговор на въпроса налице ли са условията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. На първо място, не е изследван от съда изцяло паричният поток за процесния период 2005 - 2006 г., като съдът е обсъдил възраженията единствено за "внесените суми от собственика на ООД" в размер на 35 000 и 2000 лева. За процесната 2005 г. - не са обсъдени "внесените суми от собственика на ЕТ" в размер на 3000, 2500 и 155 000 лв. - "сума, възстановена на собственика" (посочени на стр. 12 от РД), съответно същите дали са СИО или са придобити в резултат на търговската дейност на съпруга Кирил Спасов. По делото липсва оборотната ведомост за 2005 г. на ЕТ "Кирил Спасов". За процесната 2006 г. също така не са изследвани "внесените суми от собственика на ЕТ" в размер на 100 000 лв., 107 050 лв. - "захранване на сметка от ЕТ", 2170 лв. - "захранване на сметка от ООД". Тези въпроси не са изяснени и чрез ССЕ. Основателно е възражението на касатора, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на ССЕ с мотив, че "вещото лице е разглеждало превишението на приходите над разходите само в годишен аспект", след като приходният орган доначислява данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) след извършен анализ на паричния поток за 2005 и 2006 г. В тази връзка правилно вещото лице е посочило в т. 1 от ССЕ, че "в паричните потоци на Боряна Спасова за 2005 и 2006 г. и в двете таблици в колоните "Приходи" и "Разходи" аритметично изчисленията вертикално са верни, но в колоната "Салдо" към 31.12.2005 и 31.12.2006 г. изчисленията хоризонтално не отговарят на правилото, че приходи минус разходи дава крайното салдо за съответната година, което се явява начално салдо за следващата година". В случая крайното салдо за 2005 г., посочено в РД, е 44 664,08 лева. Като се има предвид обаче, че салдото е резултат от приходи минус разходи, то вещото лице е посочило като крайно салдо за 2005 г. сумата 110 335,92 лв., като нито тази сума, нито посочената в РД - 44 664,08 лв., са отразени като начално салдо за 2006 г., а за начално салдо е взета сумата 155 000 лева. Този факт не е взет предвид от съда и не е даден отговор как тези суми биха дали отражение в паричния поток за 2006 г. и съответно за облагаемата основа по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). С оглед изложеното Върховният административен съд намира касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - София-град. Същият следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, и при необходимост да бъде назначена допълнителна ССЕ, като се вземе предвид изложеното в настоящото решение. С оглед изхода на делото разноски ще се следват при решаването му по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд - I-А отделение,