Определение № 1121 от 30.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1528/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 297 от 11.05.2023г. по в.т.д.№ 1046//22г. на Софийски апелативен съд, ТК, 13 състав, с което е потвърдено решение № 597 от 21.04.2020г. по т.д. № 1684/2019г. на СГС, ТО в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Сердика“ ЕООД по договор за оказване на помощ по клинични пътеки № 22-3313 от 22.05.2018г. за м. 11.2018г. – 38 983 лева; за вложени медицински изделия при БМП по КП по договор за оказване на помощ по клинични пътеки по същия договор за м.11.2018г. – 6480 лева и по договор за извършване на амбулаторни процедури 22-6945/22.05.2018 година – сумата 198 лева за месец 11.2018 г., заедно със законната лихва върху тези суми за периода от 23.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумите и върху трите вземания за 11.2018 г. - 38 983 лева – 6 480 лева и 198 лева - лихва за периода 31.03.2019 г. – 22.08.2019 г. в размер на сумата от 1839,12 лева. С молба вх. № 5024 от 21.03.2024г. ответникът по касация и ищец по предявения иск „Многопрофилна болница за активно лечение Сердика“ ЕООД, представляван от адв. Г. Д., е уведомил съда, че с касатора са постигнали споразумение с № 22-5148/5 на основание чл.365 ЗЗД и поради това се отказва от предявения иск поради заплащане на цялата претендирана по делото главница. Направил е и искане на основание чл.79, ал.9 ГПК да бъде разпоредено да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса по делата. Видно от представеното по делото пълномощно за процесуално представителство /л.26 и л.27 от в.т.д. № 2604/2020г. на САС/, адв. Г. Д. е упълномощен да представлява ищеца, в това число е упълномощен с правото да се отказва от исканията. Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от предявените искове във всяко положение на делото, включително пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд се обезсилват, а производството по исковете подлежи на прекратяване. Въз основа на изложените съображения производството по предявените искове следва да бъде прекратено, а първоинстанционното и въззивното решение трябва да бъдат обезсилени на основание чл.233, изр.3 ГПК. Неоснователно е направеното от молителя искане на основание чл.78, ал.9 ГПК да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса по делата. Съгласно посочената разпоредба в действащата към настоящия момент редакция при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Тъй като в случая производството не приключва със съдебна спогодба, не е налице основание за връщане на половината от внесената държавна такса. Редакцията на чл.78, ал.9 ГПК /Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г ./ влиза в сила на 1.07.2024 г., поради което се явява неприложима и не следва да се бъде съобразявана. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение