Определение № 209 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5401/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Р. Д. Д., с която се иска отмяна на влязлото в сила на 07.10.2015 г. решение № 739/19.05.2015 г., постановено по гр. д. № 1360/2015 г. по описа на Районен съд - Плевен. Молителката бланкетно сочи, че отмяната следва да се допусне на основанията по чл. 303, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, но молбата съдържа единствено оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на влязлото в сила решение, като като липсва изложение на конкретни обстоятелства, относими към поддържаните отменителни основания. С разпореждане на администриращия съд тази молба е оставена без движение с указания да се изложат точно и мотивирано основанията за исканата отмяна. В изпълнение на тези указания е подадена „допълнителна молба“, в която също няма изложение по смисъла на чл.306, ал. 1 ГПК, което би могло да се квалифицира като молба за отмяна по някоя от хипотезите на чл. 303 -304 ГПК. Преповторени са оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение, за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата и основаване на решението върху неистински документи, като искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по молбата – УМБАЛ „Г.С.“ – [населено място] - не е подал писмен отговор и не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт – чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид това, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), а в случая – и първоначалната, и уточняващата молба съдържат само такива оплаквания. Следва да се посочи, че настоящата молба за отмяна е шестата по ред подадена от Р. Д., като във всички досегашни молби са изложени идентични твърдения и оплаквания. Молбите са оставени без разглеждане по същество от състави на ВКС (видно от приложените - гр.д. № 1643/2023 г., ІV г. о.; гр.д. № 2708/2018 г., ІV г.о.; гр.д.№ 4251/2018 г., ІІІ г.о.; гр.д. № 3013/2019 г., ІІІ г.о.), с изключение на една от тях, която е оставена без уважение с решение № 31/23.02.2022 г. по гр.д. №4180/2021 г., ІV г.о. на ВКС. С цитираното решение ВКС се е произнесъл по значението за спора на цитираната и в настоящата молба като „ново доказателство“ – справка от НАП за коригирано осигуряване на молителката за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г., като е приел, че това обстоятелство не е от значение за изхода на спора между страните и не обуславя отмяна на решението на РС – Плевен на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1 ,т. 2 ГПК следва да се посочи, че допустима би била молба за отмяна на влязлото в сила решение, основано на неистински документ, когато неистинността се дължи на престъпление и това е установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В случая, молителката не се позовава на влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124 ал. 5 ГПК, с което да е установена неистинност на конкретен документ, който е обсъждан в решението, чиято отмяна се иска и който документ да има отношение към постановения краен резултат по спора. От всичко изложено следва, че при липсата на заявени нови обстоятелства или писмени доказателства, сроковете по всички хипотези на чл. 305, ал. 1 ГПК са изтекли. Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение