Определение № 1753 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 644/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16260 от 16.06.2025 г., подадена от М. Д. Д. против определение № 1458 от 03.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 925/2025 г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 118990 от 18.12.2023 г., насочена срещу част от разпореждане № 25838 от 28.11.2023 г. по гр.д. № 10959/2023 г. по описа на СГС с дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 30,00 лв. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е нищожно като постановено от незаконен състав. Поддържа също, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като размерът на дължимата държавната такса за разглеждане на частна жалба вх. № 110643/27.11.2023г. е неправилно определен. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията са следните: С обжалваното определение съставът на САС е приел, че разпореждането, с което се указва внасяне на държавна такса в определен размер, е необжалваемо предвид нормата на чл. 279 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК. Приел също така, че на обжалване би подлежало само евентуално постановеното по-нататък разпореждане, с което жалбата се връща поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в размера, с който жалбоподателят не е съгласен, за да се провери от по-горната инстанция дали дължимата държавна такса е 15 лева или 30 лв. Определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разпореждането, с което се дават указания за внасяне на държавна такса, е такова по администриране на делото, не е преграждащо, нито обжалването му е предвидено в закона. Същото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, следователно не подлежи на обжалване. Неоснователен е развитият от жалбоподателя довод за нищожност на обжалвания акт. От факта дали членовете на съдебния състав са се отвеждали по други дела на М. Д. не следва извод, че съставът, постановил обжалваното определение, е незаконен. Липсват данни за наличие на основания за отвод на съдиите от съдебния състав, което би рефлектирало върху правилността на определението. Когато се преценява дали са налице причини за съмнение, че по конкретно дело не са изпълнени изискванията за независимост или за обективна безпристрастност, мнението на дадена страна е меродавно, но няма решаващо значение. Определящото е дали съответните съмнения могат да се приемат за обективно оправдани (така определение № 3538/07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1800/2025 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика на СЕС и ЕСПЧ). С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС, ІІ г.о.