Определение № 7585 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по частна жалба на Т. Колев от гр. Бургас, против определение № 1010 от 24.04.2023г. по адм. д. № 578/2023г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 АПК жалбата му срещу решение № 34 на съвета на камарата на частните съдебни изпълнители /СКЧСИ/, обективирано в протокол № 248 от 22.10.2022г., в което е посочено, че във връзка с искане на Т. Колев СКЧСИ няма компетенции и правомощия да извърши исканите действия и не разполага с исканата информация. С определението производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че оспореното решение на СКЧСИ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, като напротив излага съображения, че има белезите на такъв акт, който засяга негови права като ЧСИ макар и временно лишен от правоспособност. Иска оспореното определение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответника Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юрк. Стайкова – Беличенова, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В определението си съдът е посочил, че с искане от 25.10.2022г. Т. Колев е поискал да му бъде предоставена информация за движението при движението на делата след предаването на архива му като ЧСИ, поради наложени две наказания лишаване от правоспособност едното за две години, а другото за пет години, до подаване на искането какви суми, къде на кого и на какво основание са превеждани, както и информация за обема на прекратени и свършени изпълнителни производства, основание за тяхното прекратяване и дали са спазени процедурите. Съдът е посочил, че по това искане е издадено обжалваното решение на СКЧСИ. За да постанови оспореното определение АС – гр. Бургас е приел, че решението на СКЧСИ като орган на съсловна организация каквато е КЧСИ не представлява индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, тъй като не е издадено от административен орган при изпълнение на властническите му правомощия и с него не се създават, изменят или прекратяват права или задължения, чието изпълнение е скрепено със средствата за държавна принуда. Определението е правилно. Правилно и в съответствие със закона съдът е приел, че оспореното решение на СКЧСИ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК. Дали едно изявление има характер на ИАА се определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание. В случая оспореното решение на СКЧСИ не разкрива белезите на ИАА, тъй като не съдържа властническо изявление, с което да се засягат права и интереси или да се създават задължения за адресата. В случая оспореното решение, видно от неговото съдържание има само уведомителен характер, като искателят с него е уведомен, че СКЧСИ не разполага с исканата информация, както и че няма правомощията и компетенциите да извърши исканите от него действия. Неоснователно е възражението в частната жалба, че съгласно чл. 59 ал. 1 ЗЧСИ съвета има правомощия в тази насока. Напротив в посочената разпоредба такива правомощия няма, като разпоредбата отнасяща се до архива на ЧСИ е тази по т. 7 на ал. 1 на чл. 59, а според която съветът има правомощие да дава писмено мнение до министъра на правосъдието за спазване на изискванията досежно кантората на ЧСИ преди вписването му в длъжност. Правомощието на съвета касаещо проследяване изпълнението на задълженията на ЧСИ се отнася до инициирането на дисциплинарни производство. Не е налице правомощие на съвета, по силата на което да добив информация и да я предоставя с оглед дейността на ЧСИ. Това се потвърждава и от разпоредбите на раздел III от глава Втора на ЗЧСИ, разписваща и редът при който се прехвърля архива на ЧСИ, съдържащ съответната информация, при налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за определен срок, съответно е разписан и редът за връщането му при възстановяване на правата със съответен опис, при което съвета в тези случаи не е упоменат като участник в процедурата. Поради и това оспореното решение няма характера на ИАА, а има уведомителен характер, съответно не подлежи на съдебен контрол. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, а искането на ответника като основателно следва да бъде уважено в размер на 50 лв. на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение