Решение № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г.

Решение № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 215 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 262/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 147 от 19.05.2009 г. по гр. д. № 1226/2008 г. на Габровския районен съд. С последното районният съд отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата 2 558.72 лв., начислена му за неотчетена ел. енергия за периода 22.05.2008 г. - 21.08.2008 г. Касаторът поддържа, че неправилно съдът не е приложил спрямо ответниците неблагоприятните последици на чл. 183 ГПК и не е изключил от доказателствата по делото поисканите от него в оригинал документи, въз основа на които е коригирана стойността на подадената през исковия период ел. енергия. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се уважи иска му. Ответниците [фирма] и [фирма] оспорват касационната жалба, като претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК, приема следното: С определение № 541 от 26.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - поради противоречие на въззивното решение по приложението на чл. 183 ГПК /чл. 101 ГПК отм./ с трайната съдебна практика, израз на която са цитираните от касатора Решение № 367 от 09.02.1957 г. по гр. д. № 7548/56 г., IV г. о. на ВС, Решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г., 5-членен състав на ВС, Решение № 651 от 23.07.1985 г. по гр. д. № 372/85 г., II г. о. на ВС. Предмет на делото е предявен от касатора иск за признаване за установена по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК недължимостта на сумата 2 558.72 лв., съставляваща коригирана от ответниците стойност на консумирана електроенергия по констативен протокол № 32-Ц-Б/16.09.2008 г. В исковата молба е направено искане по чл. 190 ГПК за представяне по делото на оригиналите на констативния протокол за извършената проверка на процесното СТИ, на справките за изчислената и коригирана ел. енергия, както и на документите, съдържащи данни от евентуално измерване на сваления електромер. Искането е уважено с доклада на съда по чл. 140 ГПК, но ответниците не са изпълнили вмененото им по реда на чл. 183 ГПК задължение да представят оригиналите на документите, приложени в препис от ищеца с исковата молба. Първоинстанционният съд уважил иска, като приел за установено, че чрез монтиране на открито устройство в електромера, ищецът е въздействал върху реалното отчитане на консумираната електроенергия. Възприето е заключението на съдебно-техническата експертиза, която въз основа на констатациите в протокола за извършена от ответниците проверка на електромера на ищеца е посочила, че стойността на неотчетената електроенергия възлиза в размера на начислената му коригирана сметка. В съобразителната част на въззивното решение е посочено, че ищецът не е оспорил с въззивната си жалба установената с обжалваното решение фактическа обстановка, сочеща на неточно отчитане на потребената от него електроенергия, а е направено само едно оплакване и то е за допуснато от съда нарушение на чл. 183, пр. последно ГПК, изразяващо се в отказа му да изключи от доказателствата представените преписи от документи, като вместо това обосновал решението си на тях. Застъпено е становището, че искането за прилагане на оригиналите им не може да бъде самоцелно, без да са оспорени представените надлежно заверени преписи от тях, поради което счел, че изтъкнатия от ищеца и настоящ касатор порок на решението не е налице. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Направеният от съдилищата извод за доказаност на основанието, на което е извършена корекция в сметката на ищеца е основан изцяло въз основа на представени в преписи документи, които в нарушение на чл. 183, пр. 2 ГПК не са били изключени от доказателствения материал по делото. Вярно е, че възприетото от въззивния съд становище, че завереният от страната или пълномощника й препис от документ, при преклудирано право за оспорване на истинността му по реда на чл. 154 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 193 от сега действащия ГПК, има доказателствената сила на оригинала, поради което не подлежи на изключване от доказателствата по делото, е в съответствие с постоянната съдебна практика, израз на което е и служебно известното на състава Решение от 20.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 898/2002 г., III г. о., но разглеждания случай по изложените по-горе съображения не попада в сочената хипотеза. В случая ищец по предявения отрицателен установителен иск е касаторът и ответниците са тези, които трябва да докажат фактите, от които черпят правото си. С исковата молба по същество е оспорена истинността на съставения от тях констативен протокол, имащ характера на частен свидетелстващ документ. Правният интерес на ищеца от оборване на материалната му доказателствена сила е обусловен от целта на търсената с иска защита, а именно да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането за коригирана електроенергия, обосновано от ответниците с констатациите, направени в посочения протокол за извършено неправомерно въздействие върху техническото средство, измерващо подадената на ищеца електроенергия. Именно защото документът му се противопоставя, ищецът е поискал прилагането на оригинала му на основание чл. 190 ГПК. Разпоредбата на чл. 183, пр. 2 ГПК задължава съда да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна, какъвто е настоящия случай. В нарушение на цитираната разпоредба съдът е приел преписите от документите като доказателства по делото и изградил изцяло въз основа на тях извода си за доказаност на правопораждащия вземането на ответниците факт за неправомерно от страна на ищеца въздействие върху измервателното устройство, съставляващо основание за коригиране на сметката му за изминал период. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения от касатора отрицателен установителен иск. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер общо на 633.54 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение