Определение № 2910 от 08.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1631/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 80 от 21.06.2024 г. в частта за разноските, като се увеличат присъдените на молителя разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата се излагат доводи, че присъдените на молителя разноски в размер на 3 000 лв. се явяват непропорционални и несправедливи предвид материалния интерес по делото - 256 000 лв. и фактическата и правна сложност на спора. Ответната по молбата страна Е. Ч. Николова не е депозирала отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на молителя и данните по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С решение № 80 от 21.06.2024 г. по настоящото дело е оставена без уважение молбата на Е. Ч. Николова за отмяна на влязлото в сила решение № 8010 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 14678/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав, потвърдено с решение № 130 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 1437/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК съществуването на парично вземане на „Уникредит Булбанк“ АД към Е. Ч. Николова за сумата от 256 018, 48 лв., представляваща незаплатена част от предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 3 от 07.12.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2015 г. до деня на окончателното плащане. С приключващия делото акт на ответника по молбата за отмяна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Настоящият състав е намерил направеното от молителката възражение по 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната банка като разноски уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 11 266, 66 лв. с ДДС за основателно, като е съобразил защитавания материален интерес, вида на производството, вида и броя на извършените в защита на ответника по молбата процесуални действия от страна на процесуалния му представител и фактическата и правна сложност на делото. Изложени са съображения, че редуцираният размер на възнаграждението от 3 000 лв. е под минималния размер, определен съгласно чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение – 14 890, 73 лв., но при преценката си за подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения с оглед задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Настоящият състав намира, че искането на „Уникредит Булбанк“ АД по чл. 248 ГПК е неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, както е изтъкнато и в решението, чието изменение в частта за разноските се иска, наред със защитавания интерес /256 018, 48 лв./ следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ответника по молбата за отмяна се изчерпва с депозиране на отговор на молбата, в която се сочи отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, и явяване в откритото заседание по делото пред ВКС. Същевременно, следва да бъдат отчетени спецификата на производството по чл. 303 и сл. ГПК и съществуващите задължителни разяснения по т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № :/2014 г. на ОСГТК на ВКС относно основанието за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 307, ал. 4 ГПК, които сочат, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочените обстоятелства, които са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение /чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА/, не предпоставят присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 3 000 лв. до пълния уговорен размер от 11 266, 66 лв. По изложените съображения молбата на „Уникредит Булбанк“ АД следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение