Решение № 138 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2010 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №4053 от 30.11.09г. по в.гр.д. №1526/09г. на Варненския окръжен съд е прекратено производството по подадената от Й. И. С. въззивна жалба срещу решение №1791/08.06.09г. по гр.д. №2653/08г. на Варненския районен съд, по съображения, че тя няма предмет. Частна жалба срещу това определение е подадена от ответника по предявения иск Й. И. С.. Т. поддържа, че районният съд не се е произнесъл по искането му в делбата да се включат и други имоти, освен описания в исковата молба, което обуславя правния му интерес от въззивно обжалване на това решение. Ответниците в производството С. Д. Д., М. Ж. Г., Л. Ж. П. и Й. Г. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол прекратително определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК на въззивния съд. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав взе предвид следното: Основното производство по делото е образувано по искова молба на С. Д. Д., М. Ж. Г., Л. Ж. П., Р. Г. Г. и Й. Г. Д. за делба на апартамент в гр. В.. О. с отговора на тази искова молба, ответникът Й. И. С. е поискал в делбената маса да бъдат включени всички имоти, които е притежавала общата наследодателка И. Т. имоти не са били индивидуализирани, което представлява нередовност на искането за делбата им. Районният съд е следвало да остави без движение това искане и да даде срок за отстраняване на нередовността – арг. от чл.341, ал.2, вр.чл.129, ал.2 от ГПК. Вместо това, в мотивите на постановеното от него решение е посочено, че в първото по делото заседание не е било формулирано изрично искане по чл.341, ал.2 от ГПК и затова не е било уважено искането на пълномощника на ответника за отмяна на определението за даване ход по същество на делото, с цел приемане на писмените доказателства за имотите, чиято делба се иска. В диспозитива на съдебното решение е допусната делба само на апартамента, посочен от ищците в исковата молба. Недоволен от това решение е останал ответникът, който е поискал от въззивния съд да го отмени и да включи в делбата и другите имоти на наследодателката И, за които е представил доказателства пред районния съд след даване ход по същество на делото и които поради това не са били приети. С обжалваното определение на въззивния съд е прекратено производството по подадената въззивна жалба, поради липса на предмет. Прието е, че е недопустимо да се атакува съдебно решение, което не е произнесено. Определението е правилно като резултат. Варненският окръжен съд не е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение №1791/08.06.09г. по гр.д. №2653/08г. на Варненския районен съд, а с молба по чл.250 от ГПК за допълване на това решение, като в делбата се включат и други имоти на същата наследодателка, заявени още с отговора на исковата молба. От значение в случая е не правната квалификация, която Й. С. е дал на искането си – въззивна жалба, а същността на това искане, което е за допълване на решението на районния съд. Въззивният съд не е определил правилно характера на молбата, с която е бил сезиран и не е изпълнил задължението си да я изпрати за произнасяне на компетентния съд. Но доколкото е прекратил неправилно образуваното въззивно производство по жалба, имаща характер на молба по чл.250 от ГПК, като краен резултат прекратителното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Молбата на Й. С., неправилно озаглавена “въззивна жалба”, следва да се изпрати на районния съд за произнасяне по нея в производство по чл.250 от ГПК, след като се дадат указания до молителя да индивидуализира имотите, чиято делба иска, както и да установи твърдението си, че те са принадлежали на общата наследодателка И. В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,