Определение № 50171 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „Енерго-про продажби“ АД, чрез процесуалния представител адвокат Н. Г., с които се иска съдът да измени постановеното по делото определение № 50118 от 17.05.2023 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че в постановеното определение съдът не е присъдил платения от дружеството депозит за вещо лице в размер на 400 лв. за назначената пред ВКС експертиза, както и неоснователно е намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – И. Н. М., чрез процесуалния представител адвокат Н. Н., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице при спазено изискване по чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № 50045 от 21.04.2023 г. по гр. д. № 1905/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допусната съдебна компютърно- техническа експертиза при определен депозит в размер на 400лв., вносим от ответника по делото „Енерго- Про Продажби“АД. С молба вх. № 502541/16.05.2023 г. на ответното дружество е представено доказателство за внесен на 15.05.2023 г. депозит в размер на 400 лв. С определение № 50118 от 17.05.2023 г. по гр. д. № 1905/2022 г. на ВКС, IІI г. о. е прекратено производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска по чл. 124, ал.1 ГПК, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата И. Н. М. не дължи на ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5576,06лв., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г. Прието е, че с оглед изхода на спора, направеното искане от ответника за присъждане на разноски за трите инстанции, представените доказателства и списък на разноски, както и поради основателността на възражението на ищцата за прекомерност на платения адвокатски хонорар, предвид на фактическата и правна сложност на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за държавна такса, съответно 111,52лв.- платена за въззивно обжалване, 290лв.- платена за касационно обжалване, депозит за вещо лице- 783, 54лв. за двете технически експертизи, 20лв. депозит за свидетел и по 957,60лв. адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, съответно пред ВТРС, и два пъти пред ВТОС, както и по 1200лв. адвокатско възнаграждение за двете касационни производства- общо 6477,86лв. Определението за прекратяване е връчено на вещото лице, като същото не е изготвяло заключение по задачата и депозитът не му е изплатен, поради което подлежи на възстановяване /чл. 4б ЗДТ/, но не по реда на чл. 248 ГПК. Същевременно, ищцата-ответник в касационното производство, с молба вх. № 501518/13.03.2023 г. е направила възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на касатора, което е своевременно и което настоящият съдебен състав е разгледал и се е произнесъл по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК с определението, чието изменение се иска. При това произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извършва преценка относно фактическата и правна сложност на делото и относно положените усилия за осъществената от адвоката защита в съответното производство, респ. – пред съответната инстанция, което в случая е сторено. Съобразно изложеното няма основание съдът да променя преценката и извода си относно положените усилия от адвоката-пълномощник за защитата на ответника и относно действителната фактическа и правна сложност на касационното производство. С оглед изложеното не са налице основания за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,