Определение № 140 от 14.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1602/2012 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на определение № 101 от 10.08.12 на Районен съд, Нова Загора, по НЧХД № 311/12, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Наказателното производство е образувано по тъжба на Я. А. Я. срещу Т. М. Т., за престъпление по чл. 148 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Нова Загора. Определеният съдия-докладчик А. С. не може да разгледа делото поради обстоятелството, че е повишен и е встъпил в длъжност като съдия в Окръжен съд, Варна. В същото време, по отношение на останалите съдии, работещи в Районен съд, Нова Загора, са налице основания за отвод, при условията на чл. 29, ал. 1 НПК. Невъзможността да се образува състав в съда, на който делото е подсъдно, е обусловила необходимост от прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото във ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да формира състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, а именно: от РАЙОНЕН СЪД, СЛИВЕН. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,