Определение № 1936 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 939/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т.“ Е. срещу решение №6451 от 28.10.2025 г., постановено по в.гр.д. №10280 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ж състав, в частите, с които след частична ревизия на първоинстанционното решение и като краен резултат дружеството е осъдено да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на И. С. З. и А. В. П. по 7 500 лв. на всеки един от тях като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от измръзване, претърпяно на 14.03.2021 г. в [населено място],[жк], козметичен салон „D.“ в резултат от противоправно поведение на служител на дружеството, ведно с лихви и разноски.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на решението с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди?

2. Длъжен ли е въззивният съд при определяне на възнаграждението за неимуществени вреди да направи преценка на всички относими факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на неговия размер? Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинен деликт в хипотезите на предявен иск по чл.49 от ЗЗД?

4. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?

А. В. П. и И. С. З. застъпват становището, че няма основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

А. В. П. и И. С. З. са изложили в исковите си молби, че на 14.03.2021 г. в [населено място],[жк]в козметичен салон „D.“ са се подложили на криосауна, след което са изпитали силна остра и нетърпима болка в областта на долните крайници. От медицинския преглед е било установено, че тези болки са причинени от повърхностно измръзване, което според ищците се дължи или на неизправност на охлаждащата машина в козметичния салон, или на противоправно поведение на служител на дружеството. Ето защо са поискали дружеството да бъде осъдено да им заплати 10 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди-силни парещи болки в крайниците, трудно придвижване невъзможност за битово обслужване и душевни травми.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете. Заявило е, че машината е била изправна, процедурата е била проведена от обучен терапевт по всички изискуеми правила и ищците са подписали декларации за информирано съгласие за провеждане на процедурата, в които са заявили, че са запознати с противопоказанията и инструкциите за ползване на криосауна.

Софийският районен съд е приел въз основа на съдебно-техническата експертиза, че машината, с която е проведена процедурата, е била изправна и отговаря на изискуемите технически стандарти, поради което е счел, че вредите не са причинени от вещ и е отхвърлил исковете с правно основание чл.50 от ЗЗД. Констатирал е обаче, че лицето, което е провеждало процедурата и е разпитано по делото, е бездействало и не е я е прекратило, след като ищците не са изпълнили инструкцията да се въртят леко, докато се намират в машината. Ето защо е осъдил дружеството на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер от 4 000 лв., а на ищеца-3500 лв., като е отхвърлил исковете в останалата им част до пълните предявени размери. При преценката за определяне на обезщетението е взел предвид, че ищците са претърпели сравнително интензивни болки през период от 1-2 месеца, изпитвали са необичайни неудобства да носят дрехи върху измръзналите участъци на кожата си и да се движат, а освен това са им останали белези. Разликата в размера на обезщетението, присъден на мъжа и на жената, първоинстанционният съд е обосновал с това, че мъжете имат по-дебел кожен слой в сравнение с жените и прагът на болката е различен.

Софийският градски съд е приел за недоказани твърденията на ответното дружество, че ищците са били инструктирани съобразно приложените по делото инструкции за ползване на криосауната. Не е кредитирал показанията на свидетеля Ч., който е допуснал ищците до машината, тъй като свидетелят сам е посочил, че не е чел инструкцията за експлоатация на машината, не помни кой го е обучавал и в какво се е изразявало въпросното обучение. Затова е достигнал до извода, че служителят, провел процедурата по екстремна криотерапия не е разполагал с необходимите знания относно работата с процесната криоинсталация и не може да се очаква да дава необходимите инструкции и да обяснява на клиентите условията за ползване достатъчно подробно и обстойно, така че да не възникне риск от увреждане. Съдът е посочил, че дружеството е било длъжно да осигури безопасното ползване на машината не само чрез предоставяне на декларации за информирано съгласие на клиентите, но и чрез изчерпателно, пълно и обстойно обучение на своите служители, както и чрез подробни, ясни и точни инструкции. По тези съображения въззивният съд също е приел, че е налице противоправно деяние на служител на ответното дружество, което ангажира неговата отговорност на основание чл.49 от ЗЗД. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е отчел, че ищците са търпели силни болки и страдания вследствие на причинените им травматични увреждания, които са променили ритъма им на живот, като не само са ги възпрепятствали да извършват спортни дейности, с каквито те обичайно се занимават, но и значително са ограничили двигателните функции на крайниците им, а освен това са ги лишили и от възможността да избират свободно облеклото си. Съобразил е и обстоятелството, че ищците са преживели и емоционални страдания, а травмите са оставили, макар и трудно забележими, хипопигментирани петна върху крайниците на ищците. Ето защо в крайна сметка е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от по 7 500 лв. за всеки един от ищците и в този смисъл е постановил решението си.

Във връзка с мотивите на въззивния съд, обосноваващи отговорността на дружеството за причинените на ищците вреди, касаторът е останал недоволен от извършената от въззивния съд интерпретация на показанията на свидетеля Ч., твърдейки, че съдът е пропуснал да обсъди подписаните от ищците декларации за информирано съгласие. С тази мотивировка е поставил четвъртия въпрос, който твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Настоящата инстанция обаче не установява такова противоречие-въззивният съд не е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните. Преценката дали и в каква част следва да бъдат кредитирани свидетелските показания и как следва да бъдат интерпретирани принадлежи на съда и недоволството на страната от тази преценка не означава, че съдът е пропуснал да ги обсъди. В случая въззивният съд не е пренебрегнал и декларациите за информирано съгласие, а е приел, че наличието им не е достатъчно за изпълнение на задълженията по безопасно експлоатиране на машина, създаваща повишен риск при експлоатация. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и по другите въпроси на касатора, които се свеждат до необходимостта съдът да посочи и оцени всички критерии, въз основа на които определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В обосновката по допускане на касационно обжалване по тези въпроси касаторът сочи, че въззивният съд не е отчел леката степен на измръзване, различните биологични фактори по отношение на ищците/мъжете имали по-дебел кожен слой в сравнение с жените, както и по-висок праг на болка/, както и обществено-икономическите условия, тъй като обезщетението надвишава десет пъти минималната работна заплата към момента на увреждането. Въззивният съд не е допуснал твърдените от касатора пропуски. Леката степен на увреждането е отчетена, но наред с това е съобразено, че са налице обстоятелства, увеличаващи размера на обезщетението-нараняванията са възпрепятствали ищците да извършват спортни дейности, с каквито те обичайно се занимават, значително са ограничили двигателните функции на крайниците им и са ги лишили и от възможността да избират свободно облеклото, останали са белези от измръзването. Необходимостта да бъдат обезщетени и тези неблагоприятни последици води до извода, че присъденият размер служи за репариране на вредите, а не за обогатяване на ищците и съответства на икономическата обстановка към момента на увреждането. Що се касае до твърденията на касатора за различните биологични фактори при мъжете и при жените като дебелина на кожния слой и търпимост към болката, съдът не разполага с необходимите специални знания, за да ги счете за безспорно установени по делото и конкретно относими към пострадалите.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваните части не следва да се допуска.

При този изход на спора в касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищците по 500 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение