Определение № 10568 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Я. О. против определение № 22557/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3455/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с жалбата на А. Я. О. срещу заповед № ЗСП/П-С-О/148 от 06.03.2025 г. е изпратена по подведомственост на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – София-град (РДСП) и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че А. Я. О. е подал заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-С-О/148 от 12.02.2025 г. за получаване на еднократна помощ при инцидентни нужди. С процесната заповед №ЗСП/П-С-О/148 от 06.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) е отказано отпускане на исканата помощ. Изложени са мотиви, че не са установени инцидентно възникнали жизненоважни потребности, които да налагат отпускането на такава помощ. За да постанови оспореното определение съдът е приел за установено, че процесната заповед не е била обжалвана пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – София-град по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, а обжалването по административен ред пред горестоящия административен орган е условие за допустимост на обжалването по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗСП издадените заповеди от директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" по молби-декларации за отпускане на социални помощи подлежат на задължително обжалване пред директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на АПК. В разглежданият случай задължителният административен ред за обжалване не е бил изчерпан, което съставлява процесуална пречка за обжалване по съдебен ред. Първоинстанционният съд законосъобразно на основание чл. 130, ал. 4 от АПК е изпратил подадената жалба по подведомственост на орган извън системата на съдилищата, а надлежният такъв е директорът на РДСП – София-град, който следва да се произнесе по жалбата на О. срещу процесната заповед. Предвид горното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение