Определение № 680 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Р. И.-гл. инспектор-юрист към ТД на КОНПИ-Б. против въззивно решение на Апелативен съд-Б. № 135/10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 335/2012 г., с което е отменено решение на Окръжен съд-Бургас № 180/30.07.2012 г., постановено по гр. д. № 414/2011 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлено искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ на КУИППД за отнемане в полза на държавата от А. И. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН] на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ на описаното в решението имущество и е отменено допуснатото обезпечение с определение на Бургаски окръжен съд № 413/21.02.2013 г. по ч. гр. д. № 322/2011 г. С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отнеме в полза на държавата процесното имущество. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Посочен е материалноправен въпрос: необходима ли е пряка причинно-следствена връзка между придобитото имущество, предмет на отнемане и престъпната дейност на лицето, по който въпрос касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с конкретно посочена задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие и с практиката на съдилищата по конкретно посочени съдебни актове, както и че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочените с изложението съдебни актове са приложени. За ответника по касация А. И. К. и за Апелативна прокуратура-Б. не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения от касатора материалноправен въпрос, а именно: При преценка за основателност на мотивираното искане на КУИППД необходимо ли е да е налице пряка причинна връзка между придобитото от лицето имущество, предмет на отнемане по иска с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ и престъпната му дейност, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд-Р. № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 66/26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 759/28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г., ВКС, ІІІ г. о., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение