Определение № 208 от 19.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4512/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 19453 от 23.10.2025 г. от Р. З. Р. с искане да бъде изменено определение № 4725 от 21.10.2025 г. по гр. д. № 4512/2024 г. на ВКС, II г. о. в частта за разноските, като се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по подадената от Р. касационна жалба – Военномедицинска академия (ВМА), разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лв. и се иска същото да бъде намалено на 2287,50 лв. или на по-малка сума. Ответната страна по молбата ВМА е подала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост като твърди, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено в срок до съдебното заседание. Изложени са и доводи за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, а разгледана по същество тя е и основателна. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно. Ответната страна по касационната жалба е направила искането си за присъждане на тези разноски и е представила доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на касатора, поради което той не би могъл да направи възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението от 21.10.2025 г. по чл. 288 ГПК, с което същите са присъдени. В допълнение следва да се посочи, че в случая касаторът още в подадената касационна жалба е направил възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Следва да се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите на посочената наредба могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 4400 лв. на процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба е прекомерен съобразно защитавания материален интерес, съвпадащ с цената на иска – 30 000 лв., като съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размерът на възнаграждението възлиза на 2325 лева. Съобразявайки реализираната от процесуалния представител на ВМА по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както и правната и фактическата сложност на спора, по който е предоставена, настоящият състав на ВКС намира, че от направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение касаторът следва да заплати сумата 3000 лв. На основание разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 1533,88 евро. С оглед горното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,