Определение № 2583 от 15.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 899/2026 г.

Производство по чл.83, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. Е. Б. съвместна молба, вх.№ 18 205/31.08.2026г., на Л. Т., П. Т. и М. П., конституирани на осн. чл.237 ГПК като наследници на починалата в хода на производството ищца. В молбата е обективирано искане за освобождаване от държавна такса и разноски за касационното производство и за възстановяване на внесената по делото сума за ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в общ размер 613.55 евро. Съставът на I ТО, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността съдът да освободи физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако установи, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката на съда се основава на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. В мотивите към т.12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС е изяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски; В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата; При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата. В случая в производството по делото не е постановяван отказ за освобождаване на молителите от ДТ. Въззивният съд, с определение от 09.07.2025г. по възз.гр.д.№ 1559/2025г. на САС, ги е освободил от задължението за внасяне на дължимата ДТ за въззивно обжалване в общ размер 4094.92лв. С постановеното по делото определение № 1798/17.06.2026г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1526/19.12.2025г. по възз.гр.д.№ 1559/2025г. на САС в обжалваната от молителите част, с която предявеният против ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК Олимпик-клон България“- КЧТ, [населено място], с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е отхвърлен за размера над 60 000лв. до 120 000лв., ведно със законната лихва, и на молителите е указано да представят платежен документ за внесена ДТ по сметката на ВКС за ДТ в размер на 613.55 евро. Сумата 613.55 евро е внесена по сметката на ВКС за ДТ на 18.06.2026г.от Е. Б. С. и делото е насрочено в ОСЗ на 26.10.2026г. След това с постановеното по делото определение № 2139/95.07.2026г. на молителите е указано да представят доказателства за предявяване и приемане на вземането в производството по несъстоятелност на ЗК „Олимпик“, а в случай, че вземането не е прието - за даване на разрешение за продължаване на производството по делото. С разпореждане № 121/21.07.2026г. на молителите е указано и им е дадена възможност - в срок до датата на ОСЗ, да поискат от съда по несъстоятелността да даде разрешение за продължаване на производството и да представят доказателства за това. След това е подадена сега разглежданата молба. В нея са въведени твърдения, че за снабдяването с разрешение от съда по несъстоятелността е необходимо да се извършат разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 евро, такси в размер на 250 евро и разходи за превод. Молителите обаче не твърдят и не установяват да са материално затруднени по начин, че без освобождаването от ДТ и разноски да не могат да упражнят процесуалните си права по делото. Видно от приложените декларации за СИС, всеки от тях разполага с имущество и има доходи. От приложеното към молбата изключително нечетливо копие на писмо не се установява необходимостта от извършване на разходи във връзка с искането на разрешение за продължаване на производството по делото и за техния размер. Поради изложеното, молбата се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на I ТО: