Определение № 7854 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адв. П. Белчев, в качеството му на пълномощник на Д. Б. И., за допълване или изменение на решение № 5457 от 20.05.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 12245/2025 г., в частта за разноските. Молителят сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе относно направените от тях разноски и на основание чл. 248 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) моли да им бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 1412 от 15.10.2025 г. по адм. дело № 113/2025 г. Административен съд – Ямбол е: 1) отменил по жалба на Д. Б. И. отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Ямбол, обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1776-388 от 13.02.2025 г.; 2) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя искане с вх. № СЛ/Д-Я/1776-381 от 03.02.2025 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение; 3) осъдил Агенцията за социално подпомагане да заплати на Д. Б. И. сумата от 1 540 лева за направените по делото разноски. С решение № 5457 от 20.05.2026 г. по адм. дело № 12245/2025 г. ВАС е оставил в сила решение № 1412 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 113/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС, състав на шесто отделение, е изложил, че в полза на ответника Д. Б. И., за когото изходът от спора е позитивен, се дължат понесените деловодни разноски, и репарирането на такива е поискано своевременно, но не са представени доказателства за извършването им, поради което не следва да се присъждат. Представеният списък на разноските (по смисъла на чл. 80 от ГПК) представлява твърдение за извършени разходи, които обаче следва да бъдат доказани до обявяване на делото за решаване, а в случая това не е направено. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 от ГПК. Като имуществено субективно право на страна в процеса то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативно: 1) своевременно направено искане, 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. Като страна, за която съдебният акт е благоприятен, Д. И. има право да получи действително направените разноски, но само ако са представени доказателства в този смисъл до приключване на производството в съответната инстанция, тъй като произнасянето на съда относно отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. В настоящия случай е налице своевременно направено искане и изходът на спора е в полза на молителя, но не са представени съответни доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане. Договор за правна защита и съдействие, уреждащ отношенията между страната и адвокат Белчев пред касационната инстанция не е представен до приключване на фазата по събиране на доказателства. За основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално направените разноски следва да е пълно, т.е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 от ГПК, както изрично е прието в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкувателно дело № 6/2012 г. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. Предвид това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техният договорен и съответно – заплатен реално размер. Представеният списък на разноски, представлява твърдения за извършени разходи, които обаче следва да бъдат доказани до обявяване на делото за решаване, а в случая това не е направено. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието на молителя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Не е необходимо да се допълва съдебният акт, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, искането за допълване или изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,