Определение № 10 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1604/2014 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решениe № 7976 от 30.11.2012г. по гр.д. № 9973/2012г. на СГС, АО, ІІІ-Б състав, подадена от ищеца [фирма]. С молба от 31.05.2014г. молителят е направил искане за спиране на изпълнението на решението. С разпореждане от 05.06.2014г. настоящият състав е предоставил възможност на молителя да внесе надлежно обезпечение в размер на присъдената с решението сума – 3350 лева. Разпореждането е редовно връчено на молителя на 05.06.2014г. чрез управителя на дружеството И. И., но до момента не са представени доказателства за внасяне на обезпечение в определения от съда размер. С молба от 11.06.2014г. в изпълнение на дадените от съда указания молителят е представил доказателства за внесена по сметка на ВКС сума в размер на 71 лева, като е посочил, че тази сума представлява първата вноска към обезпечението, съгласно чл.446, ал.1, т.1 ГПК, и всеки месец ще бъдат превеждани вноски. С молбата е представена и декларация за материално и гражданско състояние на И. А. И. и други доказателства, установяващи доходите и имуществото й. С молбата е направено и искане да бъде вдигната наложената възбраната върху недвижим имот и да бъде вдигнат запорът върху посоченото МПС. Предвид изложените съображения, искането за спиране на изпълнението на решениe № 7976 от 30.11.2012г. по гр.д. № 9973/2012г. на СГС, АО, ІІІ-Б състав следва да се остави без уважение, тъй като не са осъществени предпоставките за спиране, предвидени в чл.282, ал.2 вр. чл.309, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато исканото спиране на изпълнението на решението, определеното от съда обезпечение следва да бъде внесено изцяло, а не на вноски, тъй като обсъдените разпоредби не предвиждат възможност за разсрочване на задължението за внасяне на обезпечение, нито за освобождаване от това задължение с оглед материалното състояние на лицето. Направените в молбата искания за вдигане на наложените по изпълнително дело възбрана и запор са неоснователни. Съдът не е компетентен в производство по молба по чл.303 ГПК да отменя извършени от съдебния изпълнител действия, нито съдебни актове, въз основа на които са наложени възбрана и запор върху вещи на молителя. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,