Определение № 272 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 727/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. чрез пълномощникът й, Д. Д. М. – главен инспектор в ТД на К., [населено място], ТБ Б. против определение № 53 от 27.11.2014 г. по гр. дело № СП 47/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав. Върховният касационен съд /ВКС/, в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Обжалваното въззивно определение е постановено в производство по реда на чл. 38, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК /обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, след като отмени обжалваното пред него първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение, допуска исканото обезпечение с произтичащите от това последици. Разпоредбата е неприложима към конкретния случай, тъй като с обжалваното определение въззивният съд не е допуснал, а е отказал да допусне поисканото от частния жалбоподател обезпечение на бъдещ иск. С отмяната на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОПДНПИ отпадна и правилото на чл. 23, ал. 2 от отменения закон за обжалваемост на въззивното определение, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка пред ВКС. Следва частната жалба да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение