Определение № 261 от 13.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 3605/2015 г.

Производството е по чл. 282 ал.5 ГПК. С молба вх.№ 9894 от 18.09.2017 г. от страна на [фирма] се претендира ВКС да освободи внесената на 13.11.2015 г. сума от 3000 лева, представляваща обезпечение чл.282 ал.3,, въз основа на което с определение №659/18.11.2015 г. по ч.т.д. № 3117/15. НА ВКС, ІІ ро т.о. е допуснато спиране на изпълнението на решение №1766 от 05.08.2015 г. по т.д №165/2015 г. на САС, предмет на касационно обжалване по настоящото дело. С решение №228 от 23.12.2016 г. по настоящото дело, съставът на ВКС,Второ т.о. е оставил в сила обжалваното от страна на [фирма] въззивно решение.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното: Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 282 ал. 5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото вземане, във връзка с чл.282 ал.2 ГПК, обезпечението се освобождава само в стриктно изброените две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Ето защо, няма законово основание за уважаване на молбата за освобождаване на сумата по обезпечението на основание чл.282 ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение