Определение № 353 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1511/2017 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]”, [населено място] срещу Определение № 1770 от 30.05.2017г. на САС, ТО, 3 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие частната въззивна жалба вх.№ 6093 от 11.11.2016г. срещу Определение № 284 от 10.10.2016г. по т.д.№ 57/2016г. на Пернишкия ОС за прекратяване на производството по делото по предявените от [фирма] искове. С настоящата частна жалба се иска отмяна на въззивното определение. Твърдението е, че САС неправилно е счел, че атакуваното Определение № 284 е връчено на дружеството на 03.11.2016г. и срокът за подаване на жалбата изтича на 10.06.2016г. - присъствен ден. Поддържа се, че на тази дата е връчено друго определение /№ 293 от 19.10.2016г./ което не е обжалвано. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима. Разгледа по същество е основателна. За атакуваното с частната въззивна жалба вх.№ 6093 от 11.11.2016г. определение № 284 от 10.10.2016г. дружеството е уведомено на 07.11.2016г. чрез съдебния сътрудник на процесуалния му представител /видно разписка на л.47 от материалите по делото на СГС/, а частната жалба пред САС е постъпила на 11.11.2016г. в рамките на срока по чл.275,ал.1 ГПК. Неточно съставът на САС е зачел датата на връчване на дружеството на последващо определение /№ 293 от 19.10.2016г./, което не е предмет на обжалване. Действително по-късно постановеното определение е връчено преди това от 10.10.2016г., но в разписките ясно е отразен номерът на акта, препис от който се връчва. Въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато на САС за произнасяне по частната жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.