Определение № 1514 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2981/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. Р. Р., против Решение №303 от 14.03.2023г. по в. гр. д. №26052022г. на Софийски апелативен съд /САС/.

Ответната страна "Обединена българска банка" АД, ЕИК 000694959, чрез пълномощника си юрк. И. К., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено Решение №70 от 20.06.2022 г. по т.д. 9/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, като вместо това е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], против „Обединена Българска Банка“ АД /“ОББ“ АД/, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за признаване на установено на основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между тях, че не съществува вземане на „ОББ“ АД /като погасено по давност/ срещу М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], за сума в общ размер на 25 928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417от

ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на което са били образувани изпълнително дело № 1176/2012 г. и изпълнително дело № 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ 743, с район на действие-КОС.

Въззивният съд е приел, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ищците М. Б. Н. и К. И. Н. са били осъдени да заплатят на ответника „Обединена Българска Банка“ АД солидарно сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., ведно със законната лихва от 19.04.2010 г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. - договорна лихва, сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски за заповедното производство. По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ 743, с район на действие-КОС. По изпълнителното дело на 18.11.2013г. била подадена молба от ответника с искане за извършване на втора публична продан на недвижим имот, която продан не се е състояла, като след тази дата до 11.03.2016г., когато бил поискан опис на движими вещи и запор на банкова сметка на М. Н. по същото не били извършвани принудителни изпълнителни действия. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител от 25.09.2020г. поради това, че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. по същото не са били искани от взискателя и не са били извършвани изпълнителни действия. На 02.10.2020г. процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ Е. Х. за връщане на изпълнителния лист в оригинал, като след неговото връщане било образувано ново изпълнително дело - изп.д.№ 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е. Х., в хода на което била насрочена публична продан на недвижим имот, притежаван от ищеца М. Б. Н.. При така установените факти по делото САС е приел, че до 26.06.2015г., давност за вземанията на банката-кредитор по ИД № 1176/2012 г. на ЧСИ Х. не е текла, тъй като дотогава в сила е било Постановление №3 на Пленума на Върховния съд от 1980 г., според което докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече. След тази дата /26.06.2015г./ е налице възможност за погасяване на вземанията по давност, но същата е била прекъсната с подадената от банката молба от 11.03.2016г. с искане за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците, като същата не е изтекла към 18.01.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, тъй като в този времеви период по двете изпълнителни дела са направени няколко искания от взискателя за прилагане на различни изпълнителни способи спрямо длъжниците /налагане на запори, молби за извършване на публична продан и др./, които са прекъсвали многократно давността и тя не е изтекла. Изложил е съображения, позовавайки се на практиката на ВКС, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов способ, след като перемпцията е настъпила, същото прекъсва погасителната давност за вземанията, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. Посочил е и че обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се отразяват на настъпилото на основание чл. 116, б. “в“ ЗЗД прекъсване на погасителната давност, както и че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 от ГПК. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поставят следните правни въпроси, които твърдят да са обуславящи изхода по делото и да са решени в противоречие със съдебната практика:

1. “Допустимо ли е извършването на нови изпълнителни действия по изпълнителни производство, прекратено на основание чл. 433. ал.1. т.8 от ГПК, ако липсва изрично волеизявление на взискателя за образуване на ново изпълнително производство? Валидни ли са тези изпълнителни действия и водят ли до прекъсване на давността молбите на взискателя, ако са подадени след изтичането на двугодишния срок, но липсва изрично искане за образуване па ново изпълнително дело срещу длъжника? "

2. “Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело. по което е настъпила перемпция? Прекъсва ли се погасителната давност с насрочването на публична продан, ако същата не бъде осъществена ?"

3. „Считат ли се за обезсилени по право изпълнителните действия, извършени по изпълнително дело до датата на прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ако съдебният изпълнител не е вдигнал служебно наложените по делото запори и възбрани и годни ли са същите да прекъснат давностния срок за вземането- предмет на принудително изпълнение? "

4. „Дължи ли съдебният изпълнител абсолютно подчинение на предявения му изпълнителен лист или при наличието на предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК може да откаже на взискателя да продължи изпълнителните действия по делото?“

Направено е и искане за спиране на производството по делото до приключване на тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото. С разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по следния правен въпрос: погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Формулираният от касаторите в изложението втори правен въпрос съвпада с правния въпрос, по който е образувано тълкувателното дело, като същият е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Предвид горното и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към Тълкувателно решение №8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,