Определение № 12737 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10907/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Т. Г., с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител срещу определение № 6004/03.07.2024 г. по адм.дело №898/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД 09 - 220/08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка иска отмяна на определението като неправилно, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - министърът на земеделието и храните, не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, АС е приел, че Т. е редовно уведомена по реда на чл.18а, ал. 9 АПК за разпореждане за оставяне на жалбата й без движение за представяне на доказателства за срочността на жалбата й и внасяне на държавна такса в размер на 10 лева, като срокът за отстраняване на нередовностите на нейната жалба е изтекъл на 28.06.2024 г., като до датата на постановяване на определението нередовностите не са отстранени. Определението е неправилно. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на АС за редовно уведомявене по реда на чл.18а, ал.9 АПК чрез залепване на съобщение на входната врата. Видно от жалбата на Г. същата е посочила адрес за призоваване, съвпадащ с адреса от административното производство и както впоследствие е установено - с постоянния й адрес - а именно гр. Пловдив, [улица], [адрес]. Призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че жалбоподателката е търсена два пъти и не е намерена, без отбелязване на датите и в колко часа е търсена. Липсва и отбелязване да е отказано от друго лице да я приеме. Съдът е направил справка за постоянния и настоящия адрес на Г., констатирала е, че призовката е върната от постоянния адрес и е разпоредил да бъде призована по настоящ адрес, където е установено, че лицето не живее. След това съдът е преминал към уведомяване по реда на чл.18а, ал. 9 АПК на постоянния адрес. Призовкарят е удостоверил залепване на уведомление по чл.18а, ал.9 АПК на 14.06.24 г., без да посочи къде - тоест не може да се направи извод дали е на някое от изрично изброените места, на които е допустимо залепването - входна врата на апартамента или пощенска кутия или в случай на липса на достъп до първите, на входната врата на етажна собственост или на видно място около нея. Освен, че липсва надлежно удостоверяване на мястото на залепването по чл.18а, ал.9 АПК, липсват и предпоставките за уведомяване по реда на чл.18а, ал.9 АПК, тъй като удостовереното, че лицето е търсено два пъти /без конкретика кога/ и не е намерено не е равнозначно на първата предпоставка за съобщаване по реда на чл.18а, ал.9 АПК - лицето да не може да бъде намерено на адреса. Втората предпоставка за съобщаване по този ред изобщо липсва - да не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. В подкрепа на тези доводи е и обстоятелството, че Г. е уведомена на същия адрес редовно, чрез съпруга си за оспореното определение. Предвид изложеното обоснованият извод е, че Г. не е уведомена редовно за разпореждането за оставянето на жалбата й без движение и съответно не е изтекъл срока за отстраняване на нередовностите й. Като е приел обратното, АС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение