Определение № 513 от 24.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1034/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба (наименувана „обжалване“) на В. Х. Г. срещу разпореждане № 145/05.11.2025 г. на съдията-докладчик по ВЧНД № 292/2025 по описа на Апелативен съд-Велико Търново, с което е върната на основание чл. 351, ал. 5, т.1 и т. 3 от НПК подадената от В. Х. Г. касационна жалба с вх. № 6436/16.10.2025 г. против определение № 314/30.09.2025 г., постановено по ВЧНД № 292/2025 по описа на Великотърновски апелативен съд, ведно с писмените допълнения към жалбата, заведени с вх. № 6838/31.10.2025 г. В сезиращия документ (частната жалба) не са изложени конкретни доводи относно развитите съображения в атакуваното разпореждане, обусловили връщането на касационната жалба, а са наведени разнопосочни хаотични твърдения с водещ мотив, че издаденото прокурорско постановление по преписка № 6561/2024 на РРП е „невалидно“ и „измама“, че последвалото постановление по преписка № 1410/25 г. също е „измама“, както и че всички останали дела, които са се водили вследствие на тези преписки, също са „категорични измами“, като в това число е включено и атакуваното разпореждане. Настоява се „обжалването“ да се изпрати на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: Частната жалба формално е допустима с оглед предвидената в чл. 351, ал. 6 НПК възможност за обжалване на връщането на касационна жалба, но е неоснователна по същество. С определение на Районен съд-Русе № 376/12.05.2025 г., постановено по ЧНД № 595/2025 г. по описа на съда в производство по чл. 213 ал.5 от НПК, е оставена без разглеждане подадена от В. Х. Г. жалба с вх. № 11475/04.04.2025 г. против постановление от 04.03.2025 г. на прокурор в РП – Русе по пр. пр. № 1410/2025 г. по описа на РРП, с което е постановен отказ да бъде образувано досъдебно наказателно производство, и е прекратено производството по ЧНД № 595/2025 на РС – Русе. По жалба на В. Х. Г. срещу горното определение пред Окръжен съд-Русе е образувано ВЧНД № 453/2025, приключило с определение № 205/04.06.2025 г., с което е отменено определение № 376/12.05.2025 г., постановено по ЧНД № 595/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщането на делото в Районен съд –Русе е било образувано ЧНД № 894/2025 по описа на съда, приключило с определение № 456/19.06.2025 г., с което на основание чл.213 ал.5 от НПК като правилно и законосъобразно е потвърдено потвърденото от прокурор при Окръжна прокуратура-Русе постановление от 04.03.2025 г. на Районна прокуратура-Русе за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1410/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Русе. Постъпилата срещу това определение въззивна жалба от В. Х. Г. (с вх. № 21620/03.07.2025 г.) като процесуално недопустима е била върната с разпореждане № 1587/07.07.2025 г., постановено по същото дело. По въззивна частна жалба на В. Х. Г. срещу горното разпореждане (за връщане на въззивната му жалба) пред Окръжен съд-Русе е било образувано ВЧНД № 742/2025. С постановеното по това дело определение № 315/25.08.2025 г. е отменено разпореждане № 1587 от 07.07.2025 г. по ЧНД № 894/2025 по описа на Русенския районен съд, с което е върната подадената от В. Г. жалба срещу определение № 456 от 19.06.2025 г. на Районен съд-Русе по ЧНД № 894/2025; оставена е без разглеждане като недопустима жалбата на В. Х. Г. срещу определение № 456 от 19.06.2025 г. на Районен съд-Русе по ЧНД № 894/2025 (като тук грешно е посочено, че с това определение „ е оставена без разглеждане жалбата на Г. срещу постановление на Районна прокуратура - Русе от 04.03.2025 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка №1410/25 г. по неин опис, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура-Русе“ ); и е прекратено производството по ВЧНД № 742/2025 по описа на ОС-Русе. Определение № 315/25.08.2025 г. на Окръжен съд-Русе е било обжалвано от В. Х. Г. пред Апелативен съд-Велико Търново, който със свое определение № 314/30.09.2025 г. по ВЧНД № 292/2025 е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на В. Х. Грудков срещу това определение (№ 315/25.08.2025 г., постановено по ВЧНД № 742/2025 по описа на Окръжен съд-Русе) и е прекратил производството пред себе си – по ВЧНД № 292/2025. Срещу определение № 314/30.09.2025 г. на Апелативен съд-Велико Търново е постъпила жалба от В. Х. Г., адресирана „До Апелативен съд-Търново“ и озаглавена „Жалба против съдията по дело ВЧНД № 292/25 на Апелативен съд-Търново за умишлено разболяване от рак“. По повод така постъпилата жалба съдията-докладчик е постановил разпореждане № 138/22.10.2025 г., в което е приел, че макар да не е изрично посочено в жалбата същата представлява касационна такава до Върховния касационен съд срещу определение № 314 от 30.09.2025 г., постановено по ВЧНД № 292/2025 по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като в тази връзка е счел, че тя не отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК относно необходимото съдържание, тъй като в нея не са посочени изрично съдебния акт и частта, която се обжалва, в какво се състои касационното основание (кое е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК) и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави (какво се иска да направи касационната инстанция, съобразно правомощията й, предвидени в чл.354 от НПК), поради което е дал на жалбоподателя указания в тази насока. В изпълнение на дадените му указания жалбоподателят В. Х. Г. е депозирал саморъчно подписани писмени допълнения към жалбата си, озаглавени „Обжалване на определение № 314 от 30.09.2025 г. постановено по ВЧНД № 292/2025 г. от АС-Търново пред Върховен касационен съд-София“, заведени с вх. № 6838/31.10.2025 г. С разпореждане № 145/05.11.2025 г. на съдията-докладчик по ВЧНД № 292/2025 по описа на Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл. 351 ал.5 т.1 и т.3 от НПК е върната подадената от В. Х. Г. касационна жалба с вх. № 6436/16.10.2025 г. против определение № 314/30.09.2025 г., постановено по ВЧНД № 292/2025 по описа на Великотърновски апелативен съд, ведно с писмените допълнения към жалбата, заведени с вх. № 6838/31.10.2025 г. В разпореждането са изложени съображения, че В. Х. Г. не е отстранил всички нередовности на касационната си жалба, а имено: не е изпълнил указанията да посочи в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. Освен това са развити и доводи, че обжалваното от В. Х. Г. определение, както изрично е посочено в него, не подлежи на обжалване и протестиране, тъй като е постановено във връзка със съдебно производство по чл.213 ал.5 от НПК, по което актът на първоинстанционния съд е окончателен, и че с оглед на това подадената от В. Х. Г. жалба не подлежи на разглеждане по касационен ред. Процесуалното развитие на делото до момента ясно и недвусмислено сочи, че постановеното от Апелативен съд–Велико Търново определение № 314/30.09.2025 г. по ВЧНД № 292/2025, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на В. Х.. срещу определение № 315/25.08.2025 г., постановено по ВЧНД № 742/2025 по описа на Окръжен съд-Русе, и е прекратено производството по ВЧНД № 292/2025, не попада в обхвата на посочените в чл. 346 НПК съдебни актове, подлежащи на касационна проверка и затова не подлежи на последваща проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК от касационната инстанция. С оглед на това правилна е преценката на съдията-докладчик от апелативния съд, че това определение не подлежи на обжалване по касационен ред. А след като е насочена срещу съдебен акт, изключен от предметния обхват на касационния контрол, касационната жалба на Грудков се явява недопустима. Като такава тя подлежи на връщане на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, поради което в разглеждания случай напълно правилно е била върната от съдията-докладчик. Доколкото касационната жалба срещу коментираното определение на АС-Велико Търново изначално е процесуално недопустима, напълно безпредметно се явява обсъждането на въпроса дали жалбоподателят е отстранил в срок нередовността й. Предвид изложеното обжалваното разпореждане на съдия от Апелативен съд-Велико Търново, с което е върната касационната жалба на В. Х. Г. срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение