Определение № 227 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна /наречена иск за отмяна/ на влязла в сила заповед № 4249 от 21.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 6457/2011 г. на Районен съд – [населено място], с която е разпоредено на М. Д. И. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 110, 87 лв. неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 926078, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и са присъдени разноски. С разпореждане № 185 от 25.05.2015 г. съдът е оставил молбата за отмяна без движение с указания до молителя в едноседмичен срок от съобщението да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Препис от разпореждането е връчено на молителя на 01.06.2015 г. В изпълнение указанията на съда, с вх. № 6440 от 03.06.2015 г. по делото е подадена писмена, материално – правна защита. Със същата молителят се е позовал на чл. 301,ал.1,т.1 ГПК и е посочил като новоразкрито доказателство Протокол с дата 20.10.2009 год.,без обаче да обоснове ясно и точно соченото от него основание за отмяна и значението на представеното писмено доказателство. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че констатираната нередовност в молбата за отмяна не е отстранена и на осн. чл. 306,ал.2 във вр. чл. 286,ал.1,т.2 ГПК същата подлежи на връщане. С оглед недопустимостта на подадената молба за отмяна съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на изпълнението по подадения изпълнителен лист въз основа на Заповед №4249/2011 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение