Решение № 7505 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Банско, подадена чрез адвокат И. Гемков против Решение № 5706/29.12.2025 г., постановено по административно дело № 791/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена негова Заповед № 01-24-68/05.06.2024 г., нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Е. Шарабов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответните страни Б. М. Б., Г. И. И. и М. И. Б. се представлява от адвокат Р. Ангелова, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С предметната заповед, Кметът на Община Банско е наредил премахването на констатиран незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа и представляващ „Стопанска сграда“, находяща се в УПИ XV-880, кв. 21 по плана на гр. Банско, ПИ с идентификатор 02676.501.880 по КККР на гр. Банско и УПИ VIII-2445, кв. 21 по плана на гр. Банско, ПИ с идентификатор 02676.501.2445 по КККР на гр. Банско. Първостепенният съд е отменил заповедта след като е приел, че е постановена при допуснато съществено нарушение на чл. 35 АПК, довело до материалната й незаконосъобразност, тъй като нареденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Именно въпросът относно търпимостта на стопанската сграда при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е от съществено значение, доколкото няма спор, че е изградена през 1985 г. без строителни книжа, в който смисъл са и указанията на Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на спора. Административен съд – Благоевград е събрал относимите доказателства, изслушал е заключение по съдебно-техническа експертиза, анализирал е същите задълбочено и логически издържано, въз основа на който анализ е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда за това, че по отношение на процесния строеж към момента на изграждането му през 1985 г. е била приложима разпоредбата на чл. 121 ППЗТСУ /отм./ в приложимата й за случая редакция, която е допускала в селата, както и в части на малки градове със селскостопански характер да се застрояват стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди. Установено е, че макар стопанската сграда понастоящем да е разположена в два урегулирани имота, то към момента на изграждането й се е намирала в един съсобствен имот и по-конкретно в дъното на парцел VIII, кв. 21 по плана на гр. Банско от 1977 г., като е изградена на калкан с подобна постройка в съседен парцел. Тоест, по местонахождение строежът, представляващ второстопенна постройка, и по-конкретно стопанска такава отговоря на изискването за местоположение, регламентирано в чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, така и на подобното изискване в чл. 42, ал. 2 ЗУТ. На следващо място е установено, че постройката е на два етажа, от които първи етаж е със застроената площ 26,27 кв.м., вторият е с площ от 32,24 кв.м. и с височина до кота било 5,10 м., които параметри отговорят на изискването, разписано в чл. 44, ал. 3 ЗУТ. Неоснователно е основното възражението, развито в касационната жалба за това, че строежът не отговоря на нормативите за застроена площ и височина по чл. 120 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./. На първо място § 16, ал. 1 ПР ЗУТ поставя в условията на алтернативност изискването строежът да отговоря на строителните правила и нормативите, действали по време на извършването му или на тези, регламентирани в ЗУТ, а както се каза по-горе стопанската сграда отговоря на правилото за етажност и максимална височина по сега действащия закон, а изискване за площ няма. Отделен е въпросът, че нормата на чл. 120 от Наредба № 5 /отм./ е обща и е приложима за тези второстепенни постройки, които не са конкретизирани по вид с друга специална норма, каквато в случая е тази на чл. 125, приложима за „стопанските постройки“, в чиято редакция към 1985 г. не е разписано изискване за максимална площ и височина. Относно отсъствието на съгласие за изграждане на строежа от другия съсобственик на имота, то същото не представлява елемент от фактическия състав за търпимост на строежа, в който смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд и дадените от първата касация указания. Следователно по отношение на процесния строеж са налице условията, разписани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за да се приеме за търпим и неподлежащ на премахване, а именно изграден е без строителни книжа до 7 април 1987 г., допустим е по тогава действащия план, както и отговаря на строителните правила и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни се дължат сторените от тях разноски в доказан размер от 1000 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,