Определение № 4481 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд е образувано по администрирана като оспорване на подзаконов административен акт жалба на Й. З. Б., с която се иска да бъде задължен министъра на енергетиката на Република България да отмени разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването и от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Според обстоятелствената част на жалбата Й. Б. е предложил на министъра на енергетиката да отмени съответните разпоредби от наредбите за топлоснабдяването и министърът мълчаливо е отказал. С това е обосновано искане този централен орган на изпълнителната власт да бъде задължен да отмени разпоредбата. По предмет търсената защита е срещу мълчаливия отказ на министъра да отмени разпоредба от подзаконов нормативен акт. Правото на съдебно производство на Беджев не съществува, тъй като липсва предмет на оспорването. Не е оспорен подзаконов административен акт. С арг. от чл. 11, ал. 3 ЗНА такъв би бил нормативният акт за отмяна на нормативен акт. В отлика от правилата на чл. 58, ал. 1 и чл. 65 (като се съобрази препращането от чл. 74 към правилата на раздел I от гл. V АПК) АПК, с разпоредбата на чл. 75 АПК не е въведена фикция, според която непроизнасянето в срок по искането за издаване на нормативен акт да се приравнява на отказ за издаване на такъв, който да подлежи на съдебен контрол. Затова не възниква мълчалив отказ и по искането за отмяна на нормативен акт, тъй като отмяната следва да е във формата на нормативен акт. Пълнотата на изложението предполага отбелязване на обстоятелството, че Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването е отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 във р. с чл. 196 от АПК, съдът