Определение № 471 от 24.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2091/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 262108/05.11.2020г. по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена на електронния адрес на Апелативен съд Пловдив от ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв. И. И., за спиране на изпълнението на решение № 260060 от 03.11.2020г. по в. т. дело № 432/2020г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав. С разпореждане от 09.11.2020г. подадената от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв. И. И., на електронния адрес на Апелативен съд Пловдив молба за спиране на изпълнението на решение № 260060 от 03.11.2020г. по в. т. дело № 432/2020г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав е оставена без движение и е предоставена възможност на молителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане да представи молбата за спиране на изпълнение на въззивното решение, касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване подписани в оригинал. След служебна проверка в деловодството на ВКС, Търговска колегия настоящият съдебен състав констатира, че във ВКС, Търговска колегия е образувана преписка по молба вх. № 8584/05.11.2020г. на ВКС, подадена до Върховен касационен съд на РБългария от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв. И. И., за спиране на изпълнението на решение № 260060 от 03.11.2020г. по в. т. дело № 432/2020г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав. С разпореждане от 05.11.2020г. на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС молбата с вх. № 8584/05.11.2020г. е оставена без движение, като е указано на молителя в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи заверено от страната или пълномощника й копие от първоинстанционния и от въззивния съдебни актове, съобщение, удостоверяващо датата на връчване на въззивното решение в цялост /с втора страница от същото, на която да е виден подписът на връчителя и датата на връчването/, а в случай, че съобщението на съда е било изпратено по пощата, да се представят доказателства за датата на получаването му, както и екземпляр от касационната жалба с отразен върху същата входящ номер от регистратурата на Апелативен съд Пловдив, с оглед удостоверяване на срока по чл. 283 ГПК. Посочената преписка, образувана по молба вх. № 8584/05.11.2020г. на ВКС, подадена до Върховен касационен съд на РБългария от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място], следва да бъде приложена към ч. т. дело № 2091/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД е подал на 05.11.2020г. по електронната поща на Апелативен съд Пловдив касационна жалба вх. № 26107/05.11.2020г. срещу въззивно решение № 260060 от 03.11.2020г. по в. т. дело № 432/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 157 от 18.03.2020г. по т. дело № 398/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Г. Н. К. и К. П. П. сума в размер по 100 000 лв. на всеки от тях – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д. К. П., ведно със законната лихва от 09.06.2016г. до окончателно плащане на сумите; на Г. К. – сумата 14 125,32 лв. и на К. П. сумата 14 083,65 лв., които суми представляват обезщетение за забава на плащане на застрахователното обезщетение за посочени периоди; на адвокат Г. С. С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 адвокатско възнаграждение в размер 7 624,18 лв., а в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 9 128,36 лв. Оригиналната касационна жалба с приложените към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и платежно нареждане за внесена държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС са представени във ВКС с молбата с вх. № 8584/05.11.2020г. /по приложената преписка/, поради което настоящият съдебен състав счита, че нередовността на молбите по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е отстранена. Касационната жалба е подадена чрез Апелативен съд Пловдив в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – на 05.11.2020г., при постановено въззивно решение на 03.11.2020г. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 228 208,97 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 05.11.2020г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 260060 от 03.11.2020г. по в. т. дело № 432/2020г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Г. Н. К. и К. П. П. сума в размер по 100 000 лв. на всеки от тях – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д. К. П., ведно със законната лихва от 09.06.2016г. до окончателно плащане на сумите; на Г. К. – сумата 14 125,32 лв. и на К. П. сумата 14 083,65 лв., които суми представляват обезщетение за забава на плащане на застрахователното обезщетение за посочени периоди. В частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното и за въззивното производства, както и държавна такса за първоинстанционното производство, въззивното решение не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, поради което молбата в посочената част следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение