Определение № 1377 от 22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. А., чрез процесуалния му представител, против решение № 456 от 04.12.2023 г. по гр. дело № 246/2023 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 155 от 17.02.2023 г. по гр. дело № 1556/2022 г. на Русенски районен съд с уважен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за 1/2 идеална част от дворно място, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], заедно с жилище – апартамент, представляващ самостоятелен обект *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, попадащ в сграда 1, разположена в поземления имот, и са присъдени разноските. Подадена е и молба с искане за спиране изпълнението на въззивното решение. Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК на изпълнение подлежат само осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. в случая въззивното решение по ревандикационния иск, но не и в частта за разноските, по които произнасянето на съда е с характер на определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна. Представено е от молителя платежно нареждане от 20.03.2024 г., от което и служебно изготвената справка е видно, че е внесено дължимото по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК обезпечение от 12050.20 лева, определено въз основа на данъчната оценка на ревандикирания имот, представено с исковата молба при предявяване на иска пред първоинстанционния съд, а и към молбата за спиране. В срока по чл. 283 от ГПК е подадена и касационната им жалба срещу решението на Русенски окръжен съд, след постановянето на което е издаден и изпълнителен лист от 26.01.2024 г. Следователно, предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК са осъществени и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение по уважения срещу молителя осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, е основателна и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, Второ г.о.