Определение № 5568 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Д. Р. от [населено място], област Монтана, подадена срещу определение № 1242 от 30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 400/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана (АС), с което оставена без разглеждане жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/2326 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, а производството е прекратено. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен и връщане на делото за ново произнасяне на долустоящия съд. Ответникът - изпълнителен директор на ДФЗ - София, е депозирал писмен отговор, където излага съображения за законосъобразност и обоснованост на прекратителното определение на АС. Настоящата инстанция счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Първоинстанционният съд е прекратил делото на две основания. Едното е по чл. 158, ал. 3 във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК, а второто е по чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е правилно. Правилно е прието, че жалбоподателят не е внесъл в срок дължимата държавна такса от 10 лева и не е представил банково бордеро за това в деловодството, каквито са били дадените от съда указания във връзка с констатираната нередовност на подадената жалба, като съдът се е произнесъл цяла седмица след изтичането на срока.. Освен това по делото се установява, че административният акт е изтеглен от СЕУ на 25.11.2025 г., съответно връчен на тази дата, а оспорването му е инициирано с жалба вх. № 2135/10.12.2025 г., при изтекъл на предишния (присъствен) ден 14 дневен срок за обжалване съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП вр. чл. 149, ал. 1 от АПК. Следва да се отбележи още, че в производство по чл. 161 от АПК съдът с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлил искането на Н. Р. за възстановяване на срока за обжалване. При това положение не са налице основания за отмяна на процесното определение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Разноски не са претендирани. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение