Определение № 1341 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА) с ЕИК 175458984 и със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес] и на К. И. И. с адрес: гр. София, на [улица] срещу Определение № 2391 от 05.03.2024г., постановено по адм. дело № 8051/ 2023г. по описа на Административен съд– София- град.

С обжалваното определение е върната исковата молба, предявена от Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права и К. И. И. срещу Министерство на културата за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по обективно съединени искове, вследствие на отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на Министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/ 27.10.2011г. и незаконосъобразен изричен отказ на Министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/ 27.10.2011г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска същото да бъде отменено.

Посочва, че съдът, връщайки исковата молба и прекратявайки производството по образуваното пред него дело, недопустимо не се е произнесъл по предявените искове. Счита, че са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовности в исковата молба. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от Министерство на културата, подаден чрез упълномощени представители адв. Арнаудов – САК, адв. Маврова – САК и адв. Цветкова – САК, с което е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от Министерство на културата, подаден чрез упълномощени представители адв. Арнаудов– САК, адв. Маврова– САК и адв. Цветкова– САК, срещу Определение № 15580 от 28.08.2024г., с което е оставена без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК с искане за допълване на Определение № 2391 от 05.03.2023г., постановено по адм. дело № 8051/2023г. по описа на Административен съд– София- град, в частта за разноските.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, за която същото е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Производството е образувано по повод Решение № 7906/ 17.07.2023г. по адм. дело № 6140/ 2022г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 1186/ 24.02.2022г. по адм. дело № 949/ 2019г. по описа на Административен съд – София- град, постановено по реда на чл. 226, ал. 1 АПК след отмяната на Решение № 84/ 06.01.2017 г. по адм. дело № 944/ 2016 г. на Административен съд– София- град от Върховния административен съд с негово Решение № 797/ 21.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4805/ 2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Решение № 7906/ 17.07.2023г. по адм. дело № 6140/ 2022г. на ВАС, на основание чл. 224 АПК са дадени задължителни указания за предприемане на всички необходими процесуални действия във връзка с уточнението както на фактическото основание на исковите претенции, така и на техния размер. Посочено е, че при първоначалното гледане на делото предмет на същото е очертан в Решение № 797 от 21.01.2019г. по адм. дело № 4805/ 2017г. по описа на Върховен административен съд.

В изпълнение на дадените указания с Разпореждане от 28.08.2023г. по адм. дело № 8051/ 2023г. АССГ е указал на ищците да конкретизират исковата претенция, като посочат ясно и точно незаконосъобразният административен акт /действие или бездействие/, от които произтичат вреди, както и техния размер.

С молба от 05.12.2023г. процесуалните представители на ищците са заявили както следва:

Вреди от два незаконосъобразни административни акта:

1. Вреди от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение №12-00-0159/27.10.2011г. по заявление №12-00-0159/24.06.2011г. Период на претенцията: от датата на издаване на непълното удостоверение (27.10.2011г.) - до датата на постановяване на изричния отказ (21.10.2013г.);

Размер на претенцията за ЕАЗИПА: 2 901 294,37 лв.- имуществени вреди - пропуснати ползи за горепосочения период, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска (01.02.2016г.) до окончателното плащане.

885 147,01 лв.- законна лихва за забава от 01.02.2013г. до 01.02.2016 г. (период от 3 години преди предявяване на иска) върху главницата от 2 901 294,37лв.;

50 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска (01.02.2016 г.) до окончателното плащане. Претенцията за неимуществени вреди се основава на накърнената добра репутация и престиж на ЕАЗИПА;

15 254,43 лв. - законна лихва за забава от 01.02.2013г. до 01.02.2016г. (период от три години преди предявяване на иска) върху главницата от 50 000 лв.;

За К. И. претенция в размер от 100 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска (01.02.2016г.) до окончателното плащане. Претенцията за неимуществени вреди се основава на влошено здравословно състояние на председателя на управителния съвет на ЕАЗИПА и негативни емоции вследствие на постановения мълчалив отказ и неправомерното третиране на сдружението;

30 508,62 лв. - законна лихва за забава от 01.02.2013г. до 01.02.2016г. (период от три години преди предявяване на иска) върху главницата от 100 000 лв.;

2. Вреди от изричен отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011г. от дата 21.10.2013г.;

Период на претенцията: от датата на издаване изричния отказ (21.10.2013 г.) - до датата на подаване на исковата молба (01.02.2016 г.);

Размер на претенцията: 24 990 691,92 лв. - имуществени вреди - пропуснати ползи за горепосочения период, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска (01.02.2016г.) до окончателното плащане. Посочената сума представлява разликата между изчисления от експертизата размер на пропуснатите ползи за периода от 15.11.2011 г. до 25.06.2015 г. и размерът на обезщетението, посочен по-горе;

5 800 888 лв. - законна лихва за забава от 21.10.2013г. до 01.02.2016г. върху главницата от 24 990 691,92 лв.

По отношение на незаконосъобразния отказ е посочено, че макар изричният отказ да е бил потвърден от съда при обжалването му, счита, че той е постановен от Министъра на културата при нарушение на правото на ЕС, като с молба от 19.02.2024г. ищците са уточнили начина на формирането на претендираните суми за имуществени вреди, като са посочили, че разпоредбата на чл. 40б, ал. 4 от ЗАПСП (отм.) е противоречала на Съюзното право, в частност чл. 101, § 1 ДФЕС, поради което министърът на културата не е следвало да го прилага, респ. да отказва пререгистрация на организацията за колективно управление на авторски права.

Решаващият съд, след постъпилото уточнение с обжалваното определение е оставил без разглеждане исковата молба, предявена от Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права и К. И. И., срещу Министерство на културата и е прекратил производството по същото дело.

За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е приел, че не са били изпълнени указанията, дадени с разпореждане от 28.08. 2023г. по адм. дело № 8051/ 2023 г.

Според АССГ ищците не са посочили ясно и конкретно релевантните за претендираното от тях право факти, с което са създали невъзможност за определяне предмета на доказване в производството и за определяне от страна на ответника на обхвата на неговата защита, както и невъзможност за съда да определи предмета на спора.

Посочил, че с дадените множество уточнения на предявените искове, ищците са изменили основанията и петитума на исковата претенция.

По отношение на посоченото основание за присъждане на обезщетение от съществено нарушение на правото на ЕС по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, АССГ приел, че исковата молба в тази й част се явява нередовна, тъй като не бил индивидуализиран предмета на иска, не били посочени конкретни норми от Правото на ЕС, респ. – конкретен акт от Общностното право, които са били „съществено нарушени“, от кого и в какво се изразява нарушението.

На следващо място, съдът посочил, че не била налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не бил налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Установено било, че с решение № 5360/06.08.2014г. по дело 10856/2013г. по описа на АССГ жалбата на ЕАЗИПА срещу заповед № РД-09-551/21.10.2013г. на заместник – министъра на културата е отхвърлена. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 7740/25.06.2015г. по дело № 13987/2014г. по описа на ВАС и е влязло в сила. С решение № 12267/ 16.10.2017г. по адм. дело № 13693/ 2015г. на ВАС е отхвърлено искането на ЕАЗИПА за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК на влязлото в сила решение № 7740 от 25.06.2015г. по адм. дело №13987/ 2014г. по описа на ВАС.

Решаващият съд приел, че с отмяната на мълчалив отказ на Министъра на културата, като делото е върнато за ново произнасяне на министъра на културата, съобразно дадените задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона, съдът не решава въпроса по същество, поради което не е налице завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди.

Решаващият съд е посочил, че в случая с уточняващите молби не са изпълнени дадените указания за уточняване на исковите претенции, поради което на основание чл. 158, ал. 3 АПК върнал исковата молба на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права и К. И. И. срещу Министерство на културата и прекратил производството.

Така постановеното прекратително определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Административният съд е изложил мотиви, които не обосновават недопустимост на исковата претенция.

В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба и допълнителните уточняващи молби, ищецът е очертал фактите, на които основава исковата си претенция, както и съответно, в какво се състои петитума. С това е изпълнил дадените от АССГ с разпореждане от 28.08.2023г. по адм. д. № 8051/2023г. указания за посочване ясно и точно незаконосъобразният административен акт /действие или бездействие/, от които произтичат вреди, както и техния размер.

С подробни мотиви съдът е изложил съображения не по допустимостта на иска, а по съществото на правния спор, с което е нарушил съществено процесуалните правила. Въпросът за наличието или отсъствието на елементите от фактическия състав на относимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е въпрос по съществото на правния спор, който съдът ще следва да реши, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните.

Дали спорното право съществува или не, е въпрос по основателността на иска. По него съдът се произнася със съдебно решение, а не с определение. Основателността на иска не е предпоставка за допустимостта му. Правото на иск е обусловено не от основателността на предявения иск, а от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване.

В тази връзка изводите на Административен съд София- град относно недопустимостта на предявения иск са неправилни. Практиката на съдилищата е последователна и непротиворечива в тази насока- положителните предпоставки за упражняване правото на иск са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението. Те са относими и към производството за обезщетения по чл. 203 и сл. от АПК, което макар и да се развива по реда на АПК е исково производство. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Затова и дали изложените в исковата молба твърдения са верни, се установява с окончателния съдебен акт, приключващ производството. В подкрепа на този извод е и чл. 204, ал. 5 от АПК, който изрично посочва, че за редовността на исковата молба се прилагат правилата на ГПК.

Съдът е посочил в мотивите си, че по отношение на предявения иск с правно основание чл. 2в, т. 1 ЗОДОВ исковата молба се явява процесуално нередовна. В този случай при извод, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани, следва да даде конкретни указания за отстраняване на констатираните пороци. Едва след това може да се прецени дали това е уточнение на предявения иск или представлява нов иск, поради изменение на основанието и петитума- чл.214, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия състав на АССГ за разглеждане на предявения иск и решаване на повдигнатия спор със съдебен акт по същество.

Този резултат определя и основателност на частната жалба, подадена от Министерство на културата, срещу Определение № 15580 от 28.08.2024г., с което е оставена без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК с искане за допълване на Определение № 2391 от 05.03.2023г., постановено по адм. дело № 8051/ 2023г. по описа на Административен съд– София- град, в частта за разноските.

Предвид обстоятелството, че това определение съставлява функция на Определение № 2391 от 05.03.2024г., постановено по адм. дело № 8051/ 2023г. по описа на Административен съд– София- град и би имало самостоятелно значение, само ако това определение влезе в сила и доколкото с настоящия съдебен акт ВАС, трето отделение отменя горецитираното определение, то на отмяна подлежи и Определение № 15580 от 28.08.2024г., постановено по същото дело.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,