Определение № 231 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 121/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. Й. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. К. срещу определение №18645 от 15.12.2011 г. по ч. гр. дело №12516/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 20.10.2010 г. по гр. дело №22515/2009 г. на Софийския районен съд, с което не са приети за съвместно разглеждане предявените инцидентни установителни искове, тъй като същите не са предявени в срока по чл.212 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че че пред него се обжалва определение, с което не са приети за съвместно разглеждане предявените инцидентни установителни искове и това определение не подлежи на обжалване. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и за които изрично е посочено в закона. Обжалваното определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, защото не прегражда търсената защита, нито е предвидено изрично обжалването му. Правните изводи на въззивния съд са правилни и обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.