Определение № 113 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, [населено място] за изменение на решение № 60129 от 28. 01. 2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на Върховен касационен съд в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 30 264, 94 лв. за първоинстанционното производство и 14 507, 68 лв. за касационното производство, последните разпределени както следва: 2 842, 27 лв., дължими от ищцата К. П. и суми от по 3 888, 47 лв., дължими от всеки от останалите ищци. Ответниците по молбата К. П., А. Л. и В. Ламджиев, действащи лично и със съгласието на тяхната майка К. П., и К. Ламджиев чрез неговата майка и законен представител К. П. изразяват становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 60129 от 28. 01. 2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на ВКС е отменено решение № 1151 от 9. 06. 2020 г., изменено в частта за разноските с определение № 11929 от 29. 09. 2020 г., по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав, в следните части: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 3134 от 2. 05. 2019 г. по гр. д. № 3678/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав в частта, с която предявените от К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. В. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., са отхвърлени, както следва: за разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до 98 000 лв. за В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев, както и в частта, с която К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД разноски за разликата над 21 809, 51 лв. до 35 285, 70 лв.; 2. в частта, с която К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД разноски за въззивната инстанция, както следва: за разликата над 7006, 83 лв. до 7 538, 61 лв. - ищцата К. Г. П. и за разликата над 6918, 14 лв. до 7 316, 97 лв. - всеки от останалите ищци В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев, като вместо това е постановено решение с което застрахователят е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. Г. П. сумата от 24 000 лв., а на В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев, сумата от 28 000 лв., на всеки един от последните трима, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., ведно със законната лихва от 8. 12. 2016 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е оставено в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част. Касаторите са осъдени да заплатят на застрахователя разноски за касационната инстанция, както следва: К. Г. П. - 2131, 80 лв., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев - 2916, 41 лв. всеки един от тях. Видно от мотивите на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по делото, настоящият състав е приел, че касаторите дължат заплащане на разноските, направени от застрахователя за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 21 809, 51 лв., поради което осъждането им за разликата над посочената сума до присъдената такава от 35 285, 70 лв. подлежи на отмяна. В последното проведено открито съдебно заседание по делото пред Софийски градски съд е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който ответникът е извършил разноски за първоинстанционното производство за депозит за автотехническа експертиза в размер на 250 лв. и за адвокатско възнаграждение във връзка със защитата по исковете за неимуществени вреди /производството по исковете за имуществени вреди е било прекратено/ в размер от 41 176, 80 лв., съответно общо разноски от 41 426, 80 лв. Договарянето и плащането на посоченото адвокатско възнаграждение се установява от представените договор за процесуално представителство от 5. 05. 2017 г., допълнително споразумение към него от 27. 03. 2019 г., фактури и преводни нареждания. Отхвърлената част от исковете е 76, 375 % /четиримата ищци са предявили искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 400 000 лв. всеки, като общият размер на присъдените им обезщетения възлиза на 378 000 лв./, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 31 639, 71 лв. за първоинстанционното производство, а не както е прието в решението по чл. 290 ГПК в размер на 21 809, 51 лв. По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена в частта, с която се претендира изменение на решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските за първоинстанционното производство, присъдени на ответника. При зачитане на диспозитивното начало на процеса с оглед направеното искане от страна на ответното застрахователно дружество следва да му бъдат присъдени разноски за производството пред СГС в размер на 30 264, 94 лв.. Неоснователно е искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за присъдените на ответника разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба ответникът е приложил списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е посочено като уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 14 058 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Представен е договор за процесуално представителство от 8. 09. 2020 г., съгласно който уговореното възнаграждение от 14 058 лв. се разпределя съобразно заявения обжалваем интерес, както следва: 2907 лв. с ДДС – възнаграждение за защита по иска на К. П. и по 3717 лв. с ДДС – възнаграждение за защита по исковете на А., В. и К. Ламджиеви. В хода по същество, в проведеното на 11. 10. 2021 г. открито съдебно заседание ответникът по касация е представил и доказателства за заплащане на посоченото възнаграждение – преводно нареждане от 13. 10. 2020 г. В това заседание е представен и нов списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е отразено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 18 744 лв. Неоснователно е твърдението за представен втори договор за процесуално представителство, който е сключен от ответника след допускането на касационния контрол и с който е уговорено възнаграждение от 4 686 лв. Към списъка по чл. 80 ГПК, представен в откритото съдебно заседание пред ВКС, е бил приложен отново договорът от 8. 09. 2020 г. Представен е и договор от 20. 07. 2021 г., сключен между застрахователя и адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“, но същият е с предмет осъществяване процесуално представителство и защита във връзка с обжалване на решение по гр. д. № 8041/2019 г. на Софийски градски съд и с него е уговорено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение от 4 716 лв. с ДДС. Посоченият договор няма отношение към осъществяваното представителство на ответника и предоставената му адвокатска защита в касационното производство, нито към въззивното производство, тъй като обжалваният първоинстанционен акт е постановен по гр. д. № 3678/2017 г. на СГС. Поради това договорът не е взет предвид от настоящия състав при определяне на дължимите на застрахователя разноски за касационното производство. Изложеното налага молбата по чл. 248 ГПК в частта за изменение на решението по чл. 290 ГПК в частта за присъдените разноски за производството пред ВКС да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение