Определение № 113 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 563/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. Ж. Б. срещу определение № 466/12.12.2019 г. по гр. д. № 4017/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по делото определение № 748 от 08.11.2019 г. в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим, неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени. Моли обжалваното определение да бъде отменено. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна „Инвестиционна компания” АД е подала отговор, в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е против определение, което не подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално недопустима. С определение № 748/08.11.2019 г. по гр. д. № 4017/2019 г., касационната инстанция не е допуснала касационното обжалване на въззивно решение № 1403 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 5350/2018 г. на Софийски апелативен съд, по подадената от Р. Ж. Б., В. Й. Б., В. А. А. и Ц. А. А. касационна жалба и е осъдила последните да заплатят на „Инвестиционна компания“ АД сумата 1 500 лв. − съдебно-деловодни разноски пред ВКС. Предмет на обжалване с частната жалба е определение № 466/12.12.2019 г. по гр. д. № 4017/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Р. Ж. Б. за изменение на постановеното по делото определение № 748 от 08.11.2019 г. в частта за разноските, което както е посочено в него не подлежи на обжалване. Обжалването на определението за разноски е по реда на обжалване на решението, по арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване слага край на касационното производство и не подлежи на обжалване. Следователно и определението, с което се отказва допълване или изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.