Определение № 1980 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1187/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца Б. И. П., чрез адв.Д. А., срещу определение № 1327/29.04.2025г. по т.д.№ 525/2025г. на ВКС, ІІ т.о. С него е прекратено производството по делото, образувано по предявените от Б. И. П. против „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], обективно съединени искове за прогласяване нищожността, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 221/16.05.2013г. по арб.д.№ 221/2013г. на арбитър Б. Г.. Незаконосъобразността на обжалваното определение е обоснована с доводи, че първият състав е прекратил производството по делото, без да даде възможност на ищеца да се запознае с постъпилите по делото доказателства, да вземе становище и да ги оспори, съответно – да направи допълнителни доказателствени искания и делото да бъде разгледано в ОСЗ. Ищецът възразява да му е връчена ПДИ, като оспорва имената и подписа си за получател в разписката на куриер от 09.10.2015г. Относно удостоверените от ЧСИ плащания на гърба на изпълнителния лист ищецът намира, че от тях не може да се направи извод, че е узнал за арбитражното решение към началото на посочения период. В тази връзка поддържа, че плащанията не са извършени от него, а от негов работодател, като съобщението за запора не му е връчено и той не е уведомен и не е знаел за него. Моли за откриване на производство по оспорване истинността на приложените по делото обратни разписки, за назначаване на съдебно-графологична и почеркова експертиза, за изискване на цялото изпълнително дело и за задължаване ответника да представи оригинала на договора и за насрочване и разглеждане на делото в открито заседание. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира за присъждане на разноски. С писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], чрез юрисконсулт Н.Л., оспорва частната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на частната жалба. Съставът на I т.о., след преценка на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да прекрати производството по делото, първият състав е приел, че към момента на предявяване на исковете е изтекъл преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Въз основа на изпратените от ЧСИ Б.Б. заверени копия от документи е установил, че на 09.10.2015г.ищецът е получил ПДИ, към която е приложен изпълнителният лист, издаден въз основа на арбитражното решение, а на гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили плащания в полза на взискателя за удовлетворяване на вземането в периода 2016г.-2019г. Направен е извод, че ищецът е узнал за арбитражното решение на 09.10.2015г., когато му е връчена ПДИ, но не по-късно от началото на периода, през който са удостоверени на гърба на издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист плащанията на дълга по изпълнителното дело. Тези изводи следва да бъдат споделени, а обжалваното определение - потвърдено, като законосъобразно, поради следните съображения: По въпроса за момента, от който започва да тече срокът за подаване на искова молба по чл. 47 ЗМТА, е формирана константна съдебна практика, която приема, че при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение /с точно описание на размера на вземането, неговото основание, кредитора по същото/ може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА: определение № 613 от 24.09.2013г. по ч. т. д. № 3099/2013г. на II т. о., определение № 17 от 20.01.2016г. по ч. т. д. № 3579/2015г. на I т. о., определение № 31 от 22.01.2016г. по ч. т. д. № 1982/2015г. на I т. о., определение № 153 от 04.02.2016г. по т. д. № 930/2015г. на II т. о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч. т. д. № 464/2018г. на II т. о., определение № 175 от 10.07.2018г. по т. д. № 1308/2017г. на I т. о. Това разрешение следва да намери в случая приложение по аналогия. В частната жалба не се оспорва, че удостоверените на гърба на издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист ежемесечни плащания в периода 20.10.2016г.-13.09.2018г. са извършени чрез направените от негов работодател удръжки от трудовото му възнаграждение. Следователно, не се оспорва връчването на работодателя на ищеца на запорното съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Съгласно чл.46, ал.2, изр.2 ГПК, връчването на запорно съобщение чрез работодател е редовно. От съвкупната преценка на посочените обостоятелства следва извод, че извършените плащания за погасяване на дълга, удостоверени на гърба на изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение, са индиция за знание на ищеца за образуваното против него изпълнително дело. Като обобщение, ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно към началото на периода, през който са удостоверени постъпилите по изпълнителното дело плащания - 20.10.2016г., а исковата молба е подадена на 11.02.2025г., което е след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и се явява просрочена. Поради изложеното, не е необходимо изследване на момента на връчване на ПДИ по изпълнителното дело. Съответно, направените в тази връзка доказателствени искания в частната жалба следва да бъдат оставени без уважение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответното дружество се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора на частната жалба в размер на 50лв. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: