Определение № 218 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2021 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба на П. А. А., в която се твърди, че служебно назначения му адвокат не е изготвил и приподписал в разумен срок частна касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане на подадената от него въззивната частна жалба. Иска се да се отмени определението на съда за назначаването на адвокат, което забавя производството по обжалване на определението и ищецът - молител в настоящото производство да се защитава сам пред ВКС. Постъпило е становище по чл. 255, ал. 2 ГПК от докладчика на състава, в което се поддържа, че молбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1934 от 08.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2692/2020 г., Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 18313 от 03.07.2020г. по гр. д. № 13925/2019 г. на Софийски градски съд за връщане на въззивна частна жалба на П. А. А.. С молба от 02.10.2020 г. молителят е поискал правна помощ чрез назначаване на процесуален представител, който да изготви и приподпише частна касационна жалба против това определение. С определение от 08.10.2020 г. Софийският апелативен съд е уважил искането и е изпратил писмо до САК за определяне на служебен адвокат. С определение от 14.10.2020 г. за служебен адвокат на ищеца е назначен адв. Д., като двукратно му е изпращан препис от определението. При повторното връчване е удостоверено, че на 13.12.2019 г. адв. Д. е починал. За периода от 18.12.2020 г. - до 18.01.2021 г., съдията-докладчик е бил в разрешен платен годишен отпуск. След връщането си на работа, на 20.01.2021 г. е изпратено ново писмо до САК за определяне на процесуален представител на ищеца. С определение № 570 от 24.02.2021 г. е назначен адв. Г., на когото са изпратени преписи от определение № 1934 от 08.09.2020 г. и подадената против него частната касационната жалба. Съгласно чл. 257, ал. 2 ГПК единствената възможност за горестоящия съд, е даването на подходящ срок за извършването на процесуалното действие, което е забавено /не е извършено/. При съпоставка на датите, на които са били осъществени процесуалните действия по предоставяне правна помощ на П. А. А., настоящият състав счита, че не е налице необосновано забавяне по смисъла на чл. 257, ал. 2 ГПК. За частните касационни жалби по чл. 274, ал. 3 ГПК се прилагат разпоредбите за редовност на касационните жалби, а именно частната касационна жалба и изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1/или ал. 2 ГПК към нея следва да са подадени от лице с юридическа правоспособност или да са приподписани от адвокат. В този случай, волята на жалбоподателя да се представлява сам в производството пред ВКС е правно ирелевантна, тъй като законодателят е определил задължително представителство в това производство пред ВКС. С назначаването на друг служебен адвокат на ищеца на мястото на починалия адв. Д. и изпращането на препис от обжалваното определение и частната касационна жалба са отстранени пречките по движение на производството, поради което молбата по чл. 255 ГПК следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение