Определение № 3451 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Т. Я., действащ като ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ и „ПАРТ ТУР“ ЕООД със седалище гр. Смолян, чрез процесуалния им представител адв. Младенов, против определение № 160 от 06.02.2026г., постановено по адм. д. № 396/2025г. по описа на Административен съд – Смолян, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „ПАРТ ТУР“ ЕООД срещу заповед № ДК – 02 – СМ – 1 от 10.09.2025г. на временно изпълняващ длъжността /Вр.и.д./ Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Смолян, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено на ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ да премахне преместваем обект „заведение за бързо хранене с обществени тоалетни“, находящ се в ПИ с идентификатор № 67653.18.12 по кадастралната карта и кадастралния регистър на к.к. Пампорово и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че съдът не изпълнил задължението си при установено разминаване между адресата на акта и жалбоподателя да даде указания за отстраняване на нередовностите в жалбата. Излага съображения, че е допуснато объркване, тъй като и ЕТ и дружеството се управляват от П. Т. Я., както и тъй като е имало предходна заповед, с която е било наредено премахването на незаконен строеж – същия обект – с адресат дружеството „ПАРТ ТУР“ ЕООД, като е приложеното и образуваното адм. Дело срещу тази заповед. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Началникът на РДНСК – гр. Смолян, чрез процесуалния си представител юрк. Самуилов, изразява становище за неоснователност на жалбата на „ПАРТ ТУР“ ЕООД и правилност на определението. Не изразява становище по жалбата на ЕТ „ПАРТ – П. Томов“. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, по отношение на „ПАРТ ТУР“ ЕООД от страна, за които е налице правен интерес от оспорването на определението съгласно чл. 210 ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което частната жалба на „ПАРТ ТУР“ ЕООД е процесуално допустима. Частната жалба от ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ е недопустима, подадена от страна, която не е била участник в първоинстанционното производство и не е адресат на оспореното определение. Разгледана по същество частната жалба от дружеството „ПАРТ ТУР“ ЕООД е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Смолян е приел, че с оспорената заповед на началника на РДНСК – гр. Смолян е наредено на ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ да премахне преместваем обект – заведение за бързо хранене с обществени тоалетни. Приел е, че дружеството – жалбоподател „ПАРТ ТУР“ ЕООД не е адресат на оспорената заповед, не е и собственик на нареденият за премахване обект, както и на поземления имот, в който се намира същият. Посочил е, че това дружество е наемател на обекта по силата на договор за наем с ЕТ „ПАРТ – П. Томов“. Приел е, че за наемателя на обекта не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като такъв има адресата на същата, който е собственик на обекта. По тези съображения е приел, че жалбата на дружеството „ПАРТ ТУР“ ЕООД е недопустима и на основание чл. 159 т. 4 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че жалбата на „ПАРТ ТУР“ ЕООД е недопустима, като подадена от страна, за която не е налице правен интерес от оспорването. При оспорването на заповед, с която е наредено премахването на преместваем обект страни в производството са адресата на заповедта, на което е вменено задължението за премахването на обекта и административния орган. В случая правилно съдът е приел, че дружеството „ПАРТ ТУР“ ЕООД не е адресат на заповедта, както и че не обосновава други права върху нареденият за премахване обект. Поради и това за него не е налице правен интерес от оспорването на същата. Неоснователно е възражението, че съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовности в жалбата. Това е така, тъй като в случая не се касае за нередовност по чл. 150 и чл. 151 АПК, които подлежат на отстраняване от една страна, а от друга жалбоподателят е представлява и от адвокат, т.е. при наличието на специализирана правна помощ е недопустимо съдът да подменя жалбоподателя. Частната жалба от ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ е недопустима, подадена от страна, която не е била участник в първоинстанционното производство и не е адресат на оспореното определение, съответно няма качеството на страна по делото по чл. 210 ал.1 АПК, за която във връзка с чл. 236 АПК е признато право на оспорване на определението. Едноличният търговец не е и лице по чл. 210 ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, тъй като от една страна посоченото определение няма сила по отношение на него, а от друга той има самостоятелно право на жалба. По тези съображения частната жалба на ЕТ „ПАРТ – П. Томов“ следва да бъде оставена без разглеждане и производството по отношение на него следва да бъде прекратено. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсутско възнаграждение съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, което следва да бъде уважено в минимален размер от 200 лева, съответни на 102,26 евро съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение