Определение № 9069 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2026 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Алекс ПАД – Д. Алексиева“, чрез адв. Н. Шопов срещу Определение № 9273 от 29.07.2026 г. по адм. дело № 2184/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С обжалваното определение е отхвърлено искането на ЕТ за спиране изпълнението на оспорения пред съда Ревизионен акт № Р-16001625001605-091-001 от 16.03.2026 г., издаден от началник на сектор – възложи ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 206 от 11.06.2026 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е неправилно. Изразява подробни доводи за основателност на искането за спиране изпълнението на оспорения РА, като счита, че са налице доказателства за наличие на обезпечение, покриващо размера на задълженията по РА, а именно наложени запори на моторни превозни средства и запори върху банкови сметки и налични и постъпващи по тях сметки. Иска отмяната на определението със законните последици. Ответникът директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г. Димитрова оспорва частната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в предвидения от закона преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да приеме искането за спиране изпълнението на РА за неоснователно, АС – Пловдив е достигнал до извода, че наложените запори върху МПС са върху застрахователна стойност на 13 бр. МПС в общ размер на 85 162,80 евро, както и че липсват данни запорираните банкови сметки да са достатъчни да обезпечат вземането – главница и лихви по РА. Посочил е, че общият размер на задълженията по процесния РА е за сумата от 256 080,25 евро, в т.ч. 169 904,95 евро главница и 86 175,30 евро лихви, което означава, че наложените обезпечения не покриват задълженията по РА. Определението е правилно. Изводът на първостепенния съд за липса на законоустановените предпоставки за спиране изпълнението на оспорения РА се подкрепя от доказателствата по делото и е формиран при правилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 153 ДОПК предвижда ред и условия за спиране изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото е обжалван той по административен ред. На основание чл. 157 ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА. Тълкуването на разпоредбите на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК сочи на извода, че основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представяне на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В случая пред АС - Пловдив е висящо производство по обжалване на процесния РА, с който са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. и ДДС за периода 01.12.2018 г. до 01.12.2023 г. общ размер на 250 133,23 евро, в това число главница 170 016,63 евро и лихви 80 116,60 евро. Образувано било изпълнително дело № 261816224/2026 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за събирането на установени публични задължения на ЕТ „Алекс ПАД – Д. Алексиева“ към НАП. За обезпечаване на дълга са наложени запори върху МПС, чията застрахователна стойност възлиза на 85162,80 евро, както и запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ ДСК АД, ТБ Юробанк и Еф Джи България АД,и ТБ/доставчик на платежни услуги Пейнетикс АД. Към датата на искането за спиране задълженията по РА са в общ размер на 256 080,25 евро – главница и лихви. С оглед на така установените факти, правилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.), според която обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. В настоящия случай общата застрахователна стойност на запорираните 13 бр. МПС е за сума от 85162,80 евро. Освен това липсват доказателства, че към дата на подаване на искането за спиране на изпълнението по банковите сметки на дружеството има налични парични средства. Такива доказателства липсват и към подадената частна жалба. Наложеният запор върху банкови сметки е за сума от 170 218,31 евро, но няма данни, че такива суми са налични по сочените в Постановленията банкови сметки на ЕТ. Към искането за спиране няма предложено друго обезпечение, което да покрива задълженията по РА - главница и лихви. Следователно, при постановяване на обжалваното определение съдът е достигнал до правилния извод, че не са налице условията по чл. 157, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата изисква ясно и недвусмислено с искането за спиране да се представят доказателства за наложено обезпечение, а алтернативно да има предложение за надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата по РА, като тези изисквания в случая не са налице. С оглед на горните съображения, правилно АС – Пловдив е отхвърлил като неоснователно искането на ЕТ „Алекс ПАД – Д. Алексиева“ за спиране изпълнението на обжалвания РА № Р-16001625001605-091-001 от 16.03.2026 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 206 от 11.06.2026 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Разноски на страните не се дължат, като такива се присъждат в рамките на основното производство по оспорване на РА пред съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо вр. чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение