Определение № 4093 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2025 г.

Производството е образувано е по молба, подадена от И. С. И. чрез процесуален представител с искане за отмяна на определение № 10495 от 16.10.2024 г., постановено по частно касационно административно наказателно дело № 2255/2024 г. от Административен съд Варна, с което е оставено в сила определение № 770 от 31.5.2024 г., постановено по наказателно административно дело № 2921/2023 г. на Районен съд Варна, с което върната подадената от него жалба против наказателно постановление № 5/30.05.2023 г., издадено от Кмета на Община Аврен. По наведени доводи за наличие на отменителните основания по чл. 239, т. т. 4 и 5 АПК се иска отмяната на определението. Ответникът – Кметът на Община Аврен чрез процесуален представител в представено по делото възражение излага доводи за неоснователност на молбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение намира, че молбата за отмяна на посоченото определение е недопустима поради следното: Административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (Арг. чл. 53, ал. 1 ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. Обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират отделни производства, всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив – по силата на изричната норма на чл. 84 ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Разпоредбите на АПК, в т. ч. и редът за отмяна на влезли в сила съдебни актове, могат да се прилагат само въз основа на изрично препращане. И доколкото подобна привръзка липсва по отношение на нормите на чл. 237 - чл. 249 АПК, същите остават неприложими по отношение разглеждането на каквито и да било искания, свързани с отмяна на актове, постановени по реда на ЗАНН във връзка с оспорване на издадени наказателни постановления. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1 ЗАНН на възобновяване подлежат тези административнонаказателни производства, НП по които са влезли в сила, както и решенията и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на НП. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а според предписанието на чл. 73, ал. 5 АПК, решението на административния съд е окончателно. Очевидно правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези, съдържащи се в АПК, поради което и уредбата на чл. 70 – 73 с. з. категорично изключва регламентираната с чл. 239 АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Предвид изложеното и при условие, че в производствата по ЗАНН се прилага специален ред за възобновяване, алтернативен на този, описан в чл. 239 и сл. АПК, и доколкото законодателят не е предвидил възможност за отмяна на постановените по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН съдебни актове, в която категория попада и определението, чиято отмяна се иска се явява процесуално недопустимо, като подадено срещу решение, което не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Налице е основанието по чл. 159, т. 1, вр. чл. 239 АПК, обуславящо недопустимост на инициираното съдебно производство, поради което и настоящият състав на Върховния административен съд следва да отмени протоколното определение от 06.03.2025 г., с което е даден ход по съществото на спора по делото, като остави без разглеждане искането за отмяна и да прекрати производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 239 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение